Джанлуиджи Буфон - историята на една легенда 15.11 | 14:42

Москва. По-малко от две години след първия си мач в първенството на Италия и все още ненавършил 20 години, на замръзналия терен в руската столица се появява издължен младеж.

Мачът е Русия - Италия и е от жизнено важно значение и за двата отбора, борещи се за участие на Световното първенство във Франция. Първият мач от баражите се играе при тежки условия в Москва през 1997 година. Резервният вратар на Италия се налага да влезе на терена и да се опита да помогне на съотборниците си да не загубят мача. Двубоят завършва наравно 1:1, а името на резервния вратар на Италия е Джанлуиджи Буфон.

На днешната контрола срещу Уругвай той е на прага да изравни рекорда на Дино Дзоф, друг легендарен вратар на "адзурите", който има 112 мача за представителния тим на Италия. Пред тях са само Фабио Канаваро (136 мача) и Паоло Малдини (126 мача).

През целия си живот Буфон е имал много потенциални идоли. Неговият чичо Лоренцо е бил национал на Италия. Друг човек, който оставя трайна следа върху развитието на талантливия вратар е бившият номер 1 на Камерун Томас Н'Коно, като първородния син на Буфон е кръстен на камерунеца.

Но в лицето на Дзоф, Джанлуиджи открива своя герой и човека, на който иска да подражава: "Технически винаги съм опитвал да подражавам на Дзоф", заяви Буфон пред медиите вчера." Той беше маестро!".

Джанлуиджи (Джиджи) Буфон никога няма да забрави датата 29 октомври 1997 г., когато се налага да замени контузения Джанлука Палиука в първи мач от плейоф за класиране на световното във Франция 1998 срещу Русия. Младият Буфон бързо влиза в мача и с безценни намеси подобрява значително шансовете на Италия да се класира. Освен това в този необикновен мач проличава, че съдбата на талантливия младеж е предопределена.

Въпреки прекрасните си намеси срещу "Сборная" Буфон не става първи избор на тогавашния треньор на скуадрата - Чезаре Малдини. Но скоро настъпва и неговия час. Той става първи избор за екипа с номер 1 на гърба при своят идол от детинство - Дино Дзоф. След 13 мача за националния отбор Буфон е готов да изгрее още повече на Евро 2000 в Белгия и Холандия, но го сполетява истинско нещастие след като чупи ръка едва 8 дни преди европейското в контрола срещу Норвегия.

Две години по-късно Буфин получава своя шанс на голям форум след като отново е с екипа с номер 1 на гърба на световното първенство в Япония и Южна Корея. Но на 1/8 финала "скуадра адзура" среща домакините от Южна Корея. Буфон успява да се намеси перфектно при дузпа за домакините и Италия е напът да продължи напред към четвъртфиналите. Но съдбата отново не е на страната на скуадрата и те отпадат от корейците след серия от нелепи отсъждания на съдиите. На следващия голям форум (Евро 2004 в Португалия) Италия се представя трагично като в група с Швеция, Дания и България завършва едва на трето място с една единствена победа над България, водена по това време от Пламен Марков.

Въпреки, че по това време Джанлуиджи Буфон е титуляр, изиграл е 49 мача за Италия, а все още няма навършени 26 години, легендарният вече вратар страда от липсата на късмет, която го преследва след дебютния му мач за националния отбор на Италия. Но съвсем скоро късметът ще да му се усмихне.

През 2006 година Италия е разтресена от скандала "Калчополи". Последните две титли на клубния отбор на Буфон Ювентус са отнети, а самият отбор е изхвърлен в Серия Б. И когато най-малко се очакваше, националният отбор на Италия спечели световното първенство е Германия през 2006 година. Буфон най-накрая постига една от мечтите си - да триумфира със Световната купа. Освен това, представянето на вратаря е на топ ниво.

Той допуска едва един гол в първите 6 мача на "скуадра адзура". Ръководи своята защита перфектно, а намесите са му просто феноменални. Най-запомнящото се спасяване прави на финала срещу Франция, когато спасява изключително опасен удар с глава на Зидан. Според много специалисти този момент се оказва повратния в продълженията на мача. Минути по-късно Зидан получава червен картон за необмислен удар с глава в гърдите на Марко Матераци, по-късно Италия печели Купата след дузпи. Естествено Буфон получава и наградата "Яшин" за най-добър вратар на първенството.

Въпреки спечелената световна титла, амбицията в Буфон не умира. Той продължава с убедителните си намеси и на следващия национален футболен форум- Евро 2008 година в Австрия и Швейцария. Италия е пред угрозата да отпадне рано, рано от турнира, но намесата на Буфон при дузпата, изпълнена от Адриан Муту в мача срещу Румъния, класира Италия напред. Там обаче "адзурите" срещат отбора на Испания, който се оказва невъзможен за преглъщане залък.

На последното Световно първенство в ЮАР Буфон получава контузия в гърба и е заменен още в първия мач на Италия. Това се оказва непреодолима загуба за Италия, която е далеч от своя блясък. Адзурите отпадат още в груповата фаза, което е сред най-слабите представяния на действащ световен шампион.

Днес Буфон пише поредната страница в своята неповторима кариера. Той ще запише мач №112 за своята родина. Ще изравни рекорда на своя идол. Но това е само една малко крачка за него: " Надявам се кариерата ми в националния отбор да продължи още дълго, а годините ми ми дават тази надежда!"

Всички помнят, че Дино Дзоф вдигна Световната титла на 40 години. Цяла Италия се надява Буфон да пази вратата на националния отбор на Италия и след като навърши тази възраст. Ако това се случи, това ще значи, че той ще е капитан на "скуадра адзура" на Световното първенство през 2018 година. А финалът ще се проведе там, където започна всичко за него...Москва.