Индзаги: Страстта и любовта към футбола са тайната на дълголетието 07.03 | 11:43

Докато някои футболисти обичат да пленяват публиката с красиви финтове, други предпочитат просто да си вършат работата на терена. Филипо Индзаги е един от ярките примери на тази втора категория- нападател, чийто изчистен стил на игра разделя феновете на футбола от години насам. "Роден в засада" според мениджъра на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън, нападателят на Милан обикновено може да бъде забелязан точно зад рамото на последния защитник на противниковия отбор. Индзаги винаги е готов да изскочи зад защитата и да отбележи от най-невероятните позиции.

Този прагматичен подход към играта му е помогнал не само да вземе златния медал от Световното първенство през 2006-а година със "скуадра адзура", но му е донесъл и редица отличия на клубно ниво. Той е първият, а за момента и единствен, футболист, отбелязал голове във всички клубни надпревари по време на кариерата си, през която е защитавал цветовете на Пиаченца, Ювентус, Парма и Аталанта. След като скъса коленни връзки и се подложи на операция на 23-и ноември, 38-годишният голаджия планира своето завръщане още преди края на настоящия сезон.

Сайтът FIFA.com се срещна с нападателя, чиято порода според мнозина е на изчезване в съвременния футбол. Той е човек, чиято страст към играта изобщо не е намаляла от първите му професионални мачове досега. Както самият той определи целите си до края на кариерата си- "Да се завърна на терена, за да си върна рекорда по най-много отбелязани голове в европейските клубни турнири".

- Филипо, въпреки твоятa контузия, ти оставаш твърдо решен да се бориш за завръщане в игра дори и на 38-годишна възраст. Каква е тайната ти да запазиш мотивацията си след толкова години играейки на най-високото ниво във футбола?

- Вярно е, че след толкова години игра, имаше редица травми, които бяха на път да провалят кариерата ми. Аз обаче никога не съм се отказвал дори и при най-трудните моменти, какъвто беше този през ноември. Тайната ми се крие в страстта и любовта, които изпитвам към това, което правя. Аз съм късметлия, защото имах възможността през живота си да правя нещото, което ми е най-близо до сърцето- да играя футбол. Освен това имах щастието да спечеля някои от най-големите клубни отличия, сред които две Шампионски лиги с Милан.

- Когато разбра, че Роналдо се отказва от футбола, част от теб не почувства ли, че е и твой ред да окачиш бутонките?

- Всеки играч води кариерата си както прецени за добре. Разбира се, че нещо в мен се обърна, когато разбрах че велик шампион като Роналдо- един от най-великите футболисти на всички времена, е решил да се откаже от играта. Именно заради това съм щастлив, че дори на 38-години аз продължавам да имам физическата възможност да се боря за завръщане на терена. Радвам се, че мога да разчитам на подкрепата на моите съотборници, моя клуб и феновете.

- Как би определил стила си на игра?

- Мисля, че моят стил на игра се базира най-вече върху избирането на правилния момент. Това е нещо много важно за играч като мен, който прекарва целия мач на ръба на засадата, винаги готов да изскочи зад защитата. А що се отнася до вкарването на топката в мрежата- това е просто инстинкт.

- Мислиш ли, че чистокръвните голмайстори като теб са нещо като "застрашен вид" в днешно време?

- Инстинктът на един футболист е част от неговия талант. Освен талант обаче, трябва да показваш и отдаденост по време на тренировките, както и да водиш дисциплиниран начин на живот. Мисля, че има много футболисти, които притежават споменатия талант, но не могат да се възползват от него заради липса на вторите две неща, които казах. Уменията са дарба, която не бива да бъде пропиляна с лека ръка.

- Кой е футболистът, който те е впечатлил най-много по време на дългата ти кариера?

- Има много играчи, които са оставили невероятни впечатления у мен. Ако трябва да се вземе съотношението възраст-талант обаче, според мен Лионел Меси е един невероятен футболист.

- Ако сега беше дете, кой щеше да бъде твоят идол на терена?

- Трудно е да се казват имена. Ако трябва да избирам, бих си избрал някой съвременен футболист, който притежава качества сходни на тези, които притежаваха моите идоли когато наистина бях дете- Марко ван Бастен и Паоло Роси.

- По време на кариерата ти, имало ли е треньор, който те е карал да помагаш в средата на терена, а не само в атака, за доброто на отбора?

- Нека просто да кажем, че заради характерния ми стил на игра, никога не съм се връщал прекалено назад, за да помагам на съотборниците си. Не казвам че това е нормално, напротив. Логично е всеки един футболист да помага както в нападение, така и в защита.

- Кой треньор ти е направил най-силно впечатление през годините?

- С много голяма любов си спомням за Луиджи Кани и Бортоло Мути. Първия (треньор на Пиаченца през сезон 1994/1995) заради всички полезни съвети, които ми е дал и продължава да ми дава дори когато съм на 38 години. А втория, защото ми даде първия шанс за изява през моята кариера (в Лефе през 1992/1993). Разбира се, имам силна връзка и с Карло Анчелоти, който ми беше треньор и в Ювентус и в Милан и с когото имам много незабравими мигове. С Масимилиано Алегри също успяхме да направя страхотна връзка още от самото му идване в клуба и се надявам да спечеля нещо с него в Милан.

- Кой е най-добрият защитник, срещу когото си се изправял на терена?

- Играл съм срещу много добри защитници в много мачове. Ако трябва да кажа само едно име обаче, то това би бил Паоло Малдини, срещу когото съм имал честта да играя като противник и след това редом до него в Милан.

- Поглеждайки назад в твоята кариера, кои са най-приятните и най-лошите ти спомени през годините?

- Без съмнение най-хубавият ми спомен е от финала на Шампионската лига през 2007-а година в Атина, когато вкарах двата гола за победата срещу Ливърпул с 2:1. Най-лошите ми спомени са различните контузии, които съм имал и които са ме вадили от терените за доста дълго време. Загубите на терена от друга страна не са толкова лоши спомени, защото да падаш е също част от играта.

- Мислиш ли, че ще можеш да си върнеш мястото в Милан след като се завърнеш в игра и да пребориш конкуренцията на футболисти като Златан Ибрахимович, Алешандре Пато, Робиньо и Антонио Касано?

- Ще отговоря на този въпрос като ви кажа, че в деня след моята контузия през ноември, целият отбор дойде при мен на базата в Миланело и изказа съчувствието си. Не мога да не кажа, че това ме трогна. Едва ли завръщането ми ще предизвика някакви проблеми за другите нападатели в отбора. Напротив, по-скоро ще дам още един вариант за нашата атака на треньора Алегри. Иска ми се да допринеса с нещо ново в този отбор и смятам, че мога да го направя. Ако мислех, че създавам проблеми, нямаше да остана в клуба.

- Кога ще се върнеш на терена?

- Скоро, надявам се. Много скоро. Моята цел е да се върна в игра, за да мога отново да стана рекордьор по отбелязани голове в европейските клубни турнири.