Капитанът се сбогува, да влезе треньорът 13.01 | 11:43
Владимир Николов се оттегли от националния отбор на България
Сякаш няма сила, която да извади Владимир Николов от залата. С това усещане и с тази надежда сякаш живяха българите, запалени по волейбола от завръщането на капитана за европейското първенство в София. Това усещане бе пропило стените и на "Макс Шмелинг Хале” в Берлин в деня на официалното сбогуване на Владо с представителния тим.
В този ден той дори не игра. Но беше по екипа с любимия си номер 11. Все пак е капитанът. България загуби с 0:3 гейма от Франция и приключи пътя си към Рио край Берлинската стена. Но голямата загуба в този ден е тази на Владимир Николов. Той изгледа мача от скамейката. Тоест загубата от Русия с 1:3 на 7 януари 2016 г. се оказа последната среща в кариерата на 38-годишия Николов. През целия 8 януари той е с мисълта за приключването на този том от живота му. А накрая не му се излиза от залата. Първо стои изправен насред игрището и говори с хора от щаба и от федерацията. От време на време поглежда към тавана на залата. Сякаш търсещ пролука във времето, за да скочи и да се върне 20 години назад и отново тепърва да изпитва трепетите от обличането на фланелката на България. Българската агитка в Берлин започва да скандира "Владо Николов”. Капитанът тръгва през игрището. Крачи някак мъчно. С наведена глава. Тежи му тъгата. Мъчи го носталгията. Но щом се приближава до бяло-зелено-червените знамена, усмивката му се връща. Да, това е сбогуването му с българските фенове, но той пак е на мястото, на което се чувства най-добре - сред тях. Започва дълго раздаване на автографи и снимки. Образува се огромна бяло-зелено-червена колона по стълбите на "българския” сектор...
"Българската опашка" за автографи и сбогуване с капитана.
Минава време. Сякаш всеки човек в залата иска да размени няколко думи с Владо. Разпитват го французи, руснаци, финландци... Той е доволен. Стои си в залата и е по екип. Ако само в залата нямаше следващ мач, сигурно би стоял там с часове. Заради онова усещане, което до този момент е било животът му. И ако след олимпиадата през 2012 г. Николов е знаел, че един ден все пак може и да се завърне пак с екипа на България, сега е напълно наясно и казва осъзнато "Времето ми изтече”.
И все пак знае, че един ден ще се завърне пак сред българската публика и отбора, но като лидер с други функции. "Волейболът е единственото, което мога да правя добре.” В това изречение на Владо Николов се крие и миналото, но и бъдещето. И тъгата, и радостта. Кариерата на волейболиста приключи. Капитанът си отива. Да влезе треньорът!
Водещи
-
Вижте коя е най-отровната риба на света
09.05 | 21:00
-
Горанов: Няма да тежа на ГЕРБ, докато съм в списъка "Магнитски"
Трябва да видим Борисов като премиер, заяви бившият финансов министър
09.05 | 20:45
-
Костадинов честити Деня на победата над нацизма и фашизма
Помним историята и никога няма да допуснем тя да бъде фалшифицирана
09.05 | 20:16
Най-четени
-
20 партии се регистрираха за изборите за национален и европейски парламент
Коалициите, които ще се явят на двата вида избори, са 11
09.05 | 10:59
-
Около 200 000 двойки в България се сблъскват с репродуктивни проблеми
. Това е огромна цифра, която е изключително стряскаща
09.05 | 12:15
-
Честваме Деня на Европа
Това е не само паметен ден, но и ден, в който да помислим за нашето общо бъдеще, обясняват от...
09.05 | 09:00