Преди дни публикация на наставничката, която изведе българските грации до 7 световни и 10 европейски титли, както и два сребърни медала от олимпийските игри, бе разтълкувана като край на успешната ѝ кариера до килима. В написаното Робева заяви, че е напуснала поста на треньор на германския ансамбъл заради влошеното ѝ здравословно състояние.
"Не съм и нямам намерение да се отказвам, докато Бог е рекъл. Вече съм в залата и се радвам на децата", написа треньорката.
Ето и пълния текст на публикацията й без редакторска намеса:
Здравейте, приятели, добре, че е Фейсбук, за да разбера, че съм се отказала от гимнастиката?! Или може би, колко много на някои им се иска да съм се отказала.
Да, лекарите не препоръчват отрицателни емоции, но положителните - лекуват... В кратце - не съм и нямам намерение да се отказвам, докато Бог е рекъл. Вече съм в залата и се радвам на децата. Попрочетох това - онова във Фейсбук, поразвеселих се от някои твърде смели и категорични глупости и се сетих за прекрасното определение за невежеството, което ражда неподражаемо самочувствие. Дали да не възкликна "О, времена о, нрави?"
По този повод си спомних как преди 17 - 18г. с "Два свята" отидохме в Америка, поканени от една нашенка...
Разбира се, типично по нашенски бяхме измамени...
Та тогава, по повод поведението на нашенката от Горно Нанадолнище /примерно/ , един приятел каза: "Г-жа ..., напусна Долно Нанагорнище и отиде в Америка, но то не я напусна...
Та да се посмеем малко...
Смехът лекува.
Снимка: Поверително от NL
