Преди точно 32 години безсмъртният Христо Проданов покори Еверест 20.04 | 18:06

Точно преди 32 г. - на 20 април в 18,15 ч., Христо Проданов влезе в историята като първия българин, изкачил най-високия връх в света Еверест (8848 м). Успешната атака е извършена по Западния гребен, известен още като "Жестокия път".

Проданов е първият човек в света, който изкачва Еверест по западната стена, който е най-дългият маршрут и то без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който го изкачва през месец април. Българинът поставя и рекорд за този маршрут, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха.

Точно в 18,15 ч. по радиостанцията в базовия лагер се чува: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Христо предава още: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам." Националната експедиция се провежда през 1984 г, като ръководител е Аврам Аврамов, а Проданов е утвърден за негов заместник.

Христо остава на върха прекалено дълго - 33 минути. След това започва да слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Извилата се буря в района на върха принуждава Проданов да бивакува на открито. На 21 април сутринта алпинистът се обажда, но вече звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването.

Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. През цялата останала част от нощта продължава борбата за оцеляването на Людмил Янков. Той достигна 8500 м, около 21,50 ч. прекратява издирването и се установява на бивак. По-късно Людмил Янков споделя за Христо Проданов: "Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!".

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив. Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Въпреки загубата, ръководителят на експедицията Аврам Аврамов обявява решението си: "Експедицията продължава". След едноседмична почивка на 3 май 1984 г. започва втората атака на върха. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9,11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест и затвърждават българското присъствие на най-високия връх на планетата. Те осъществяват и пълния траверс на върха – изкачване по Западния гребен и слизане по Южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като "Българския траверс" на Еверест.

Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).