Първата победа - кой и кога спечели за първи път във Формула 1 10.08 | 14:10

Михаел Шумахер - Гран при на Белгия 1992-ра година с Бенетон-Форд

През 1991-ва година Михаел Шумахер направи дебюта си във Формула 1 с Джордан, воден от Един Джордан, който в момента е анализатор на ВВС. През следващия сезон младият немски пилот се премести в отбора на Бенетон-Форд (където негов съотборник беш Мартин Бръндъл - коментатор на Формула 1 в ВВС) и започна да приковава вниманието към себе си, след като постоянно поставяше под напрежение утвърдените хегемони в спорта по онова време - тоталните доминатори от Уилямс Найджъл Менсъл и Рикардо Патрезе, както и легендата на МакЛарън Айртон Сена.

Във въпросното състезание на Спа Шумахер стартира трети на решетката зад Менсъл и Сена, като променливите атмосферни условия предполагаха, че пилотът с най-правилен избор на гуми ще спечели. На сухата писта състезателите на Бенетон Шуми и Бръндъл не успяваха да се мерят с темпото на Менсъл, но в един момент немският пилот забеляза, че гумите на Бръндъл почват да се износват и веднага влезе в бокса, за да освежи своите. Когато съотборникът му и Менсъл решиха да последват примера му, Шумахер вече бе излязъл пред тях на пистата и поведе колоната.

Той беше лидер до самия финал и по този начин даде началото на шеметната си серия от 91 успеха във Формула 1.

Рубенс Барикело - Гран при на Германия 2000-ата година с Ферари

Въпреки че имаше 123 състезания зад гърба си Рубенс Барикело все още не бе завършвал на първо място във Формула 1. На квалификациите за Гран при на Германия не се очакваше той да развали негативната си поредица, защото се нареди едва 18-ти на решетката. На старта обаче Шумахер и Фисикела отпаднаха, което отвори пътя към победата за аутсайдерите. До 20-ата обиколка Барикело вече бе десети, но с първия си питстоп си спечели седем места по-нагоре. Причината за това беше, че той спря в бокса, докато на пистата имаше кола на сигурността, защото човек от публиката бе излязъл на трасето.

След прибирането на колата, Барикело се намираше зад Мика Хакинен и Ярно Трули, които обаче се уплашиха от последвалия дъжд на пистата и сложиха мокри гуми. Половината трасе остана сухо и бразилският пилот на Ферари предпочете да не прибягва до същия ход, с което успя да се откъсне напред и със сухи гуми на наполовина мокра писта постигна първата си победа в кариерата. Към момента състезателят на Уилямс има 11 успеха във Формула 1 и 68 подиума.

Фернандо Алонсо - Гран при на Унгария 2003-та година с Рено

През 2003-та година Алонсо започна много солидно с Рено и спечели първия си полпозишън в Малайзия, макар да не успя да се възползва от него и да победи. Вторият път, когато испанецът започна от първа позиция, беше в Унгария и вече нямаше кой да го спре към най-горното място на подиума. До 13-ата обиколка той вече имаше преднина от 21 секунди пред Ягуара на Марк Уебър.

Алонсо дори затвори с една обиколка Михаел Шумахер, който изпитваше проблеми в състезанието, но в последствие спечели титлата през тази година. Алонсо обаче финишира първи на Хунгароринг с цели 16.8 секунди пред втория Кими Райконен и грабна първия си успех във Формула 1. Досега Фернандо е изковал 27 успеха и 69 подиума.

Дженсън Бътън - Гран при на Унгария 2006-та година с Хонда

Бътън се представи много силно през 2004-та година, но учудващо не постигна успех. Следващите два сезона обаче бяха доста разочароващи за него, като през 2006-та не се очакваше той да се представи по-добре, въпреки че спечели полпозишън в Австралия. В Гран при на Унгария стартира едва от 14-та позиция и никой не го броеше за претендент за победата - смяна на двигателя му коства наказание с 10 места и като цяло в Хонда не залагаха надежди за сериозен актив от състезанието.

До 52-ата обиколка обаче Бътън си беше проправил път до втората позиция, благодарение на дъжда, който се изсипа над Хунгароринг. Единствено лидерът в шампионата Алонсо го делеше от успеха, но още в следващата обиколка испанският пилот на Рено отпадна от надпреварата. Бътън се възползва от шанса си и пресече първи финалния флаг пред Педро Де Ла Роса от МакЛарън и Ник Хайдфелд от БМВ-Заубер.

Фелипе Маса - Гран при на Турция 2006-та година с Ферари

След като замени сънародника си Барикело във Ферари много специалисти определяха Маса като прекалено емоционален, и то с основание - до 14-ия кръг Фелипе бе участвал в доста катастрофи и правеше много пилотски грешки, но сякаш в Турция се бе успокоил, а и бе спечелил полпозишън.

През цялото състезание Маса водеше колоната уверено, следван от Шумахер и Алонсо, които се бореха за шампионската титла. По това време отборните заповеди бяха забранени и нямаше как от щаба на Ферари да инструктират бразилеца да пусне Шуми за победата. Германецът пробва да изпревари съотборника си, но не успя да го постигне, въпреки множеството маневри, като същото се отнасяше и за Алонсо.

В крайна сметка Маса пресече финала първи за пръв път в кариерата си и си бетонира третата позиция в класирането на пилотите, но попречи на Шумахер да спечели титлата, която отиде при Алонсо и Рено.

Люис Хамилтън - Гран при на Канада 2007-ма година с МакЛарън

Хамилтън беше се качвал на подиума вече шест пъти през 2007-ма, но без да е слушал британския химн в своя чест. На пистата "Жил Вилньов" той постигна поредния си рекорд като спечели полпозишън и независимо от конкуренцията на съотборника си Фернандо Алонсо (особено на първия завой), почти необезпокояван финишира на първо място.

Хамилтън демонстрира хладнокръвие въпреки появяването на колата на сигурността, заради ужасен инцидент с Роберт Кубица и пресече финала с 4 секунди аванс пред втория Ник Хайдфелд с БМВ-Заубер.

През тази година Люис водеше в класирането на пилотите до самия край на сезона, но в последното състезание завърши едва седми и предаде титлата на Кими Райконен, който го задмина само с една точка.

Себастиян Фетел - Гран при на Италия 2008-ма година с Торо Росо

Въпреки че отпадаше във всяко едно от първите четири Гран при-та за 2008-ма, Фетел постепенно си спечели репутацията на много неудобен съперник за фаворитите във Формула 1. Той изненада всички специалисти с полпозишъна си на Монца, когато се възползва от цялостното объркване на конкурентите заради падналия дъжд на трасето.

Колата на сигурността съпровождаше началото на състезанието, отново заради валежите, което спаси Фетел от атаките на мотивираните му съперници. Това позволи на младия германец да се откъсне от колегата си Хейки Ковалайнен с МакЛарън, а с продължаването на дъжда беше ясно, че недостатъците на болида на Торо Росо няма да изпъкнат за сметка на по-мощните отбори.

Така Фетел пресече финала първи след 53 обиколки и се превърна в най-младия победител в историята на Формула 1. Именно този успех му спечели промоция в основния отбор на Дитрих Матешиц през 2010-та, от която Себ се възползва по най-добрия възможен начин.

Марк Уебър - Гран при на Германия 2009-та година с Ред Бул

Преди 2009-та година Уебър можеше да се похвали единствено с трето място във Формула 1, но с невероятния болид RB5 той стана основен претендент за победите във всяко Гран при. На Нюрбургринг обаче ситуацията на австралиеца не се разви по негово желание, след като получи наказание да премине през бокса и сериозно изостана от лидера в колоната Рубенс Барикело с Браун-ГП.

Въпреки че Уебър не се отказа от борбата и се нареди на втора позиция, все още не се виждаше как ще изпревари бразилеца. Барикело обаче направи трети питстоп за гуми и Марк необезпокоявано поведе, за да постигне първата си победа във Формула 1 след цели 130 старта. Той постигна рекорд, ставайки първия австралиец след Алън Джоунс през 1981-ва година с успех в Гран при от Формула 1.