Роналд Куман: Голът на "Уембли" промени живота ми 27.05 | 12:48

Уникалният гол на Роналд Куман на митичния "Уембли" през 1992 г. донесе първата КЕШ на Барселона и изстреля холандската легенда на почетно място в сърцата на феновете на каталунския гранд. Именно това попадение постави началото на модерната Барса. Куман е убеден, че сегашните успехи на "блаугранас" не биха могли да се реализират без съществуването на великия "Дрийм тим". Холандецът даде интервю за испанското издание "Марка", в което си припомни славните моменти от 1992-а.

- Сеньор Куман, колко пъти сте гледали гола си на "Уембли"?

- Не съм ги броил, но със сигурност са много. А и те непрекъснато се увеличават, благодарение на холандската телевизия, която дори днес често повтаря този гол.

- Как гледате на попадението си след толкова време?

- Още ми изглежда невероятно как топката успя да премине между трима футболисти на Сампдория, които напуснаха стената и се втурнаха застрашително срещу мен. Впоследствие те влетя в мрежата зад Джанлука Палиука. Изстрелът просто беше добър.

- Вашата популярност намаля ли след спечелването на следващите два трофея от Шампионската лига?

- Мислите ли, че е отшумяла? Човек може и да остане на заден план, особено след постигането на толкова много отличия и прекрасния футбол, който демонстрира сегашния отбор на Барселона, но хората продължават да си спомнят за този момент. Все пак ние спечелихме първия най-ценен европейски приз, а това не се забравя.

- Този гол беляза ли живота Ви?

- Попадението промени живота ми. Преди да го вкарам, в Холандия непрекъснато ме критикуваха, заради лошата ми форма и слабата ми игра с екипа на националния тим. След като го отбелязах обаче, всички промениха отношението си към мен и казваха, че съм най-добрият. Все още не мога да разбера как така един гол от пряк свободен удар може да те изстреля на върха.

- Преди финала за КЕШ през 1992-ра, Йохан Кройф ви е казал: "Излезте на терена и се забавлявайте!". Какво си помислихте тогава?

- Отлично. Фразата прозвуча много добре. Наистина футболистите трябва да се наслаждават на зеления килим, но има изключително важни мачове, които са наситени с огромно напрежение. Тези думи успяха да отпуснат обтегнатите ни нерви. Ако ме питате дали успях да го изпълня, ще ви кажа, че не си позволих да се зарадвам от сърце, докато не прозвуча последният съдийски сигнал.

- Толкова силно ли е било напрежението?

- Във всички се бе наслоило едно поглъщащо чувство на неудовлетворение след загубата от Стяуа Букурещ на финала за КЕШ през 1986-та, игран в Севиля. Усещаше се малко страх, че това поражение може да се повтори. И все пак отборът беше спокоен и уверен във възможностите си. Играехме добре, стегнато и подредено и бяхме по-добри от Сампдория. Накрая радостта ни заля. Спомням си как хората, особено по-възрастните, въздъхваха с облекчение с думите "Най-накрая".

- Успяхте ли да спите в нощта след този паметен двубой?

- Беше невъзможно. Събуждах се през час и се питах дали си давам реална сметка какво съм направил.

- С какво блестеше "Дрийм тима"?

- С много качества. Този отбор беше пълен с играчи, които притежаваха силно изявена индивидуалност. Алексанко, Субисарета, Бакеро и Чики бяха ненадминати лидери. Всички те са мъже на честа и са много прями и директни. Изискваха много от останалите не само по време на мач, но и на тренировките. Освен това, извън терена бяхме големи приятели, жените ни също поддържаха близки отношения.

- Възможно ли е съществуването на настоящата Барса без тогавашния тим?

- Нашият отбор направи първите стъпки към един атрактивен и офанзивен футбол с преобладаващ контрол над топката. Кройф постави началото на коренно различен стил на игра, а всички негови наследници в Барселона практикуваха подобна на неговата футболна философия. Сега с Гуардиола всичко в отбора изглежда по-плътно и завършено.

- В редиците на "Дрийм тима" личеше името и на Пеп Гуардиола...

- Така е. Той беше много млад, но крехката възраст не му пречеше да изпъкне с индивидуалност и превъзходни тактически умения.

- Вие всъщност бяхте един от първите му закрилници, нали така?

- Аз бях нагърбен със задачата да играя ролята на негов по-голям брат на терена. Кройф определяше да бъдем в една стая с Гуардиола по време на лагерите на отбора. Идеята беше типично по холандски - младите футболисти трябваше да делят стая с по-опитните, които пък от своя страна трябваше да ги закрилят и напътстват.

- Какво мислите за предстоящия финал с Манчестър Юнайтед?

- Смятам, че ще се получи интересен мач. Виждам Барселона като фаворит, но разбира се, не мога да бъда сигурен. Манчестър Юнайтед има огромен опит в подобни срещи. Освен това не бива да се забравя, че този двубой е с висок градус на напрежение и не е изключено да се появят фактори, като някой червен картон например, които да променят развоя му във всеки един момент.