Само Бербатов ли отказва да играе за националния си отбор? 05.09 | 11:32

Интервюто на Димитър Бербатов пред медиите малко преди края на мача Англия - България отново съживи дискусиите около правотата на решението му да се откаже от игра за националния отбор на България. На единия полюс са феновете, които го определят за предател и егоист, но има и такива, които приемат, че със или без него "лъвовете" изглеждат трагично на терена и няма смисъл Митко да си съсипва нервите, когато слуша обидите на своите сънародници след "поредното му слабо представяне".

Може би постъпката на Бербатов никога няма да бъде оправдана от широкия кръг хора, които не могат да приемат появяването му с костюм на стадиона, докато англичаните съсипват трикольорите ни на терена. Естествено, това е само един от детайлите, който прекрати пътя на носителя на "Златната обувка" в Англия към превръщането му в новия национален герой и наследник на Христо Стоичков.

Все пак, в историята на футбола решението на Бербатов да абдикира не е изолиран инцидент.

Наскоро треньорът на Португалия Пауло Бенто публично нападна Рикардо Карвальо и го нарече "дезертьор", задето е посмял да напусне лагера на националния си отбор преди мача с Кипър, тъй като нямало да започне като титуляр. "На обяд очаквахме да сме 23-ма, а бяхме 22-ма. Осъзнах, че един от играчите е дезертирал."

Подобните случаи не спират дотук - на 23-годишна възраст Бернд Шустер посмя да откаже да играе за Германия в контролен мач, заради раждането на първото му дете. Куражът му или липсата на професионализъм му коства никога повече да не се появи с националната фланелка, както и да развали отношенията си с някои от съотборниците си като Пол Брайтнер и Карл-Хайнц Румениге.

Фернандо Редондо пък отказа да играе в гарнитурата на Аржентина през 1998-ма година, защото не бил съгласен с методите на работа на треньора Даниел Пасарела.

Друг "гаучос" - Хуан Роман Рикелме, посочи същите причини през 2009-та за молбата си да не бъде викан повече за мачове на националния отбор, защото "нямал същия начин на мислене" като наставника Диего Армандо Марадона. По този начин той публично се отказа от всякакви отношения с Бога на аржентинските фенове на футбола.

Може би най-пресната ситуация с абдикиране на играч от родната гарнитура, макар и заради съвсем странични проблеми, бе тази с Уейн Бридж преди Световното първенство в ЮАР. Малко преди началото на Мондиала се разбра, че капитанът на "Трите лъва" Джон Тери тайно спи с жената на Бридж. Така Уейн не пътува с тима за Южна Африка, а Тери бе наказан от Фабио Капело с отнемане на капитанската му лента.

Михаел Лаудруп трябва най-много да съжалява за отказването си от участие с националната селекция на Дания, защото през 1990-та година той прецени, че не може да се подчинява на наложената тактика от треньора Ричард Мьолер Нилсен. Според него "червеният динамит" е изглеждал прекалено дефанзивно на терена, но този модел на игра изведе Дания до европейската титла през 1992-ра година, дори без голямата звезда. В последствие Лаудруп се завърна в националния отбор, но без златен медал и без участие най-сериозния успех на северняците на голям футболен форум.