Стефка Костадинова: Трудните моменти са най-важният урок 25.04 | 16:59

Стефка Костадинова даде пространно интервю за издателство "Книгомания" във връзка с излязлата наскоро от печат книга "209: Да прескочиш света". Фотоалбумът е посветен на 30-ата годишнина от световния рекорд в скока на височина и вече може да се намери по всички книжарници из страната. В интервюто председателят на БОК разкрива някои от тайните на успеха и споделя част от своето житейско верую, пише Sporta.bg.

- Рядко може да се види толкова емоционално представяне на книга, каквото се получи с  "209: Да прескочиш света". Онези 209 см, които преодоляхте преди 30 г., все още са ненадминати. Как си обяснявате дълголетието на Вашия рекорд?

- Представянето на книгата беше незабравимо преживяване. Един от най-паметните мигове в моя живот. Благодаря на авторите, на всички присъствали на презентацията, на всички, които ме поздравиха след това. Чрез тях получих ценен подарък и отново усетих значението, тежестта на този световен рекорд. Емоцията в Музея на спорта бе толкова силна, сякаш бях готова да скоча и 210 см за нов рекорд. През годините тези 209 см се превърнаха в нещо като марка в моя живот. Не съм очаквала световният рекорд да се задържи толкова дълго и вярвам, че той ще бъде подобрен от българка скоро.

- Чували сме да казват за Вас: "Тя е роден победител!". Но все пак и други фактори са от значение – кой от близките Ви оказа най-голямо влияние при формирането на Вашия характер, при изграждането Ви като личност?

- Преди всичко – моето семейство. Майка ми, баща ми, моят дядо, който имаше много силно влияние над мен и който аз толкова обичах. Като се връщам назад в годините, искам да благодаря на моите учители и треньори в Спортното училище в Пловдив, на съучениците и съотборниците. Имах уникалния шанс да уча в едно от най-добрите спортни училища на България. И не на последно място – и до днес съм благодарна на моите треньори Добри Иванов до VII клас, след това на Еньо Тодоров и накрая на Ники Петров, с който бяхме заедно и постигнахме толкова много и в спорта, и в живота.

- Никак не е лесно да надмогнеш собствените си слабости и недостатъци – с кои от тях се преборихте най-трудно?

- Всеки си има плюсове и минуси, идеални хора няма. Може би най-голямата ми слабост преди време бе, че твърде много се предоверявах. С годините се опитвам това да не ми коства толкова много.