Съдът отсъди в полза на Казийски срещу Славия 03.12 | 14:11

Върховният касационен съд (ВАС) отсъди в полза на Матей Казийски по делото срещу волейболен клуб Славия. "Белите" изявиха финансови претенции към Казийски за неустойка на стойност 180 хиляди евро заради нарушаване на клауза по договор, който нападателят е подписал с клуба през юли 2003 година. ВАС отхвърли като неоснователен иска на ВК Славия, който ще трябва да заплати разходите по делото в размер на 7200 лева. Решението е окончателно.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело щ1213/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ДК. В. ПРИ О. С. К. С.Ф- София е обжалвано решение щ2435 от 13.02.2012 г. по гр.д. щ 1781/12 на САС, с което е потвърдено решение от 13.02.2012 г. по гр.д. щ 3082/2010 на СГС, ТК , с което е отхвърлен частичнопредявеният иск на касатора срещу М. И. К. ЕГН: [ЕГН], с който се прететендира неустойка за неизпълнение на задълженията основани на сключен между страните Договор за състезателни права рег. щ 15944/ 03.07.2003 г. с нотариална заверка на подписа.

Ответната страна по жалбата изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, както и евентуално за неоснователността на касационната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивното решение, съставът на САС е приел, че отношенията между страните по спора се основават на сключен между тях Договор за състезателни права, рег. щ 15944/ 03.07.2003 г. с нотариална заверка на подписа, в който по силата на една от уговорките, ответникът се е задължил към клуба-ищец да не сключва сделки за трансфер на състезателните си права като спортист без съдействието на клуба.

Съгласно друга уговорка в същия договор, при неизпълнение на това свое задължение, както и на всяко друго, поето в договора се дължи неустойка в размер на 180 000 евро, част от която сума се претендира с настоящия иск. Не се спори, че ответникът е сключил договор, с който е предоставил спортните си права на друг клуб, без при това да ползва съдействието на ищеца. За да счете, обаче, искът за неоснователен, съдебният състав се е позовал на разпоредбите на Правилник за състезателните права и вътрешен трансфер, приет от УС на Б. на 20.08.1999 г. на база предвидена в чл. 19 ал.1, т.4 и т. 9 ЗВФС законова делегация на уредбата на тези отношения между спортния клуб и конкретния спортист.

Съгласно чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и чл.5 ал.1 от цит. Правилник , трансфер на състезателни права може да осъществява само клуб, в който спортистът е картотекиран или се е състезавал за същия. Ето защо при липса на данни, че ответникът е бил картотекиран или е играел за ищцовия клуб , то уговорките в процесния договор , че въпреки това не може да се трансферира спортистът без съдействието на същия клуб са нищожни като такива противоречащи на императивната законова уредба в Правилника за състезателните права и вътрешен трансфер.

С оглед изложеното, съдът е счел, че липсва неизпълнение от страна на ответника и е отхвърлил иска за неустойка. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като правни въпроси : за действителността на договорите между лицензирана спортна организация и състезател във връзка с уреждането на трансферните права на състезател, за това какво се включва в законовото понятие Дсъстезателни праваФ , за съотношението между състезателни права и трудови права. Всичките тези въпроси обаче нямат пряка връзка със съображенията на въззивният съд, поради което искът е отхвърлен, а именно: липса на доказателства за това, че ответникът е бил картотекиран или е играел за ищцовия клуб , каквото е изискването в чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и чл.5 ал.1 от цит. Правилник , за да може да се извършва трансфер на състезателни права на този спортист от ищцовия клуб.

Следователно изясняването на съдържанието на посочените по-горе законови понятия не би довело до резултат по конкретния спор, противоположен на този в постановеното от въззивния съд решение. Липсата на конкретно формулиран правен въпрос, който да се явява от значение за изхода на конкретния правен спор, съгласно ТР щ1/19.02.2010 г. на ОСГТК само по себе си е основание за отказ от допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и разноските му пред настоящата инстанция в размер на 7200 лева с ДДС, съгласно доказването им от представения договор /споразумение/ за правна помощ и извлечение от банкова сметка на адв.дружество, осъществяващо процесуално представителство, според представеното в още пред първоинстанционния съд пълномощно за представителство и пред трите съдебни инстанции.

С оглед изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 2435 от 13.02.2012 г. по гр.д. щ 1781/12 на САС.

ОСЪЖДА ДК. В. ПРИ О. С. К. С.Ф- София да заплати на М.И. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от 7200 лева-разноски в производството пред ВКС. Определението е окончателно.