ACTA - узаконяването на Големия брат изглежда необратим процес 30.01 | 10:40

В четвъртък (26 януари), в Япония, българският посланик в Страната на изгряващото слънце е подписал Международното търговско споразумение за борба с измамите (ACTA - Anti-Countefeiting Trade Agreement), става ясно от справка на японското министерство на външните работи.

Тази фундаментална стъпка означава твърде много за нашата държава, но де факто за нея обяснение в публичното пространство все още няма. А "многото" идва най-вече от факта, че ACTA все още е обвито в тайнственост и параметрите му по същество не са ясни.

Най-общо казано ACTA представлява пълна забрана на незаконното теглене на музика, филми и продукти, които са защитени от авторски права. Ако някой потребител си позволи такива действия, то санкциите ще бъдат много тежки – пълна забрана за достъп до интернет и дори конфискация на имуществото.

Реално ACTA взаимства доста от френския закон за чистотата на интернет – Hadopi (Haute Autorite pour la Diffusion des Oeuvres et la Protection des droits sur Internet или High Authority for the Diffusion of Works and the Protection of Rights on the Internet). Съгласно този закон потребител, който тегли незаконно защитено от авторски права съдържание в интернет, бива първо предупреждаван по имейл от френските власти, след това му се изпраща писмено предупреждение по пощата и ако той още не е спрял – блокира му се достъпът до мрежата.

Освен това интернет доставчиците се задължават да следят в какви сайтове влизат потребителите им, да пазят тази информация и при нужда да я предоставят на съответните власти, когато има повод или причина за разследване.

Преговорите за ACTA реално се водят от над три години и протичат изцяло зад кулисите. Те вървят извън егидата на всички съществуващи международни организации - Световната организация за интелектуалната собственост (WIPO), ООН и Световната търговска организация (СТО). Дори в Европейския съюз има разнобой – преди около две години Европейската агенция за защита и надзор на информацията (EDPS) излезе с официално становище, че участието на Европейската комисия в преговорите за ACTA заплашва правилата за защита на информацията и личните данни в ЕС.

От ЕК обясняват, че документът ще бъде изцяло в съзвучие с законодателството в Европейския съюз. То няма да промени текстовете в съществуващите закони за защита на интелектуалната собственост, нито да създаде нови права или да промени настоящите. Международното споразумение за борба с измамите само ще определи минимални правила относно това как иноваторите и създателите, собственици на авторски права, могат да ги защитят в съда.

Никъде в текстовете не е посочено, че целта ни е да се борим с пиратството в Интернет, нито, че ще засегнем достъпа до генерични лекарства, обясняват в заключение от Комисията.

Дотук ACTA е подписано от 21 държави от ЕС, а пет не са го парафирали. Това са Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия. Споразумението е подписано още от държави като САЩ (най-силният му поддръжник), Япония, Канада, Австралия, Южна Корея, Швейцария и др.

За ЕС процедурата по ратифициране на ACTA ще продължи в Европейския парламент. Емблематично е, че докладчикът на ЕП за ACTA Кадер Ариф публично изрази несъгласието си с договора и подаде оставка.