IBM работи върху чипове – мозъци 18.08 | 19:25

Компютрите, подобно на хората, притежават някаква способност да се учат. Но когато Google се опитва да запълни полето ви за търсене по написването на първите букви или мобилният ви телефон прави същото при писане на SMS, виждате само слаба имитация на това, на което е способен човешкият мозък.

"Tренирането" на компютъра да се държи подобно на мозък подлага на сериозно изпитание границите на компютърните науки и на разбиранията ни за мозъка. Учени от IBM обаче споделят, че са успели да извършат ключова стъпка към обединяването на тези две области на познанието.

Днес (18 август) IBM обяви, че е създала два прототипа на чипове, които обработват данните по начина, по който хората смилат информацията. Това ги прави много по-различни от сегашните чипове, които захранват цялата съвременна електроника.

Чиповете са плод на шестгодишна работа на повече от 100 изследователи, финансирани с 41 милиона долара от Американската агенция за научноизследователски проекти в областта на отбраната (DAPRA). От IBM също са участвали във финансирането на проекта с неназована сума, предаде АП.

Прототипите са още едно доказателство за растящата важност на "паралелната обработка на данни", която е от ключово значение за рендирането на сложна графика в реално време или обработката на големи масиви от информация.

Приложенията на новите чипове на IBM към момента се ограничават в прости задачи като прекарването на виртуална кола през лабиринт или игра на Pong. Може да измине цяло десетилетие преди чиповете да напуснат лабораторията и да бъдат приложени в актуални продукти.

Ключовото качество на чиповете е, че те ще имат развити когнитивни способности – т.е. ще могат да се адаптират към различните типове информация, за която не са били специално програмирани. Така те ще притежават способността да преработват сигнали от реалния свят като температурата, звуците и движенията по смислен начин. С тях ще могат да бъдат изграждани системи, които ще могат далеч по-ефективно да контролират например енергийните мрежи или системите за контрол върху трафика в градовете.

Проектът е част от проучванията, които доведоха IBM до успех през 2009 г. при симулирането на дейността на мозъчната кора на котка (церебралния кортекс) с помощта на огромен суперкомпютър. Използвайки все по-мощни машини учените на компанията успяха през 2006 г. да симулират 40% от мозъчната дейност на мишка, на целият мозък на плъх през 2007 г. и на 1% от човешкия мозък през 2009 г.

До създаването на компютър с мощността на човешкия мозък има още много време, но учените вярват, че последната стъпка е изключително важна към постигането на тази амбициозна цел.