В началото бе Големият взрив. А може би не? 01.12 | 13:24

Големият взрив може да не е бил началото на Вселената, а само поредната глава в историята ѝ, съобщава сайтът wired.com.

Теоретиците Роджър Пенроуз от Оксфордския университет и Вахе Гурзадян от Института по физика в Ереван са регистрирали пръстени от радиационно излъчване в Космоса, които изглеждат по-стари от Големия взрив. Откритието е публикувано в статия в arXiv.org.

Концентрични кръгове радиация са с по-ниска от средната температура за космическия микровълнов фон, останал от Големия взрив. Това дава основание да се смята, че може би те са се появили по-рано.

Космическият микровълнов се появява 300 хиляди години след Големия взрив. Той е с постоянна температура и плътност във всяка точка на познатата вселена.

Направеният от учените математически анализ показва, че откритите по-стари енергийни пулсации са създали еднородни райони от тъмна материя с формата на кръговете от хвърлено във спокойна вода камъче.

Двамата учени приемат, че ако Големият взрив е бил само един, той би предизвикал огромни изблици на гравитационна енергия, а не еднородни вълни като тези от кръговете.

Според тях тези кръгове са доказателство за сблъсъци между няколко свръхмасивни черни дупки, които са станали в предишен етап от историята на Вселената.

"Това, което смятаме за цялата история на Вселената, започваща от Големия взрив, е само един еон от вероятно безкрайната поредица от такива еони" - твърдят учените.

Кръговете не могат да бъдат обяснени от сегашната "инфлационна теория", която приема, че Вселената се е разраснала бързо от размера на атом през първите наносекунди след Големия взрив. Инфлацията най-вероятно би изравнила тези кръгове и те въобще не биха се появили.

Откритието предполага, че Вселената е динамична система, която в бъдеще ще преминава през нови етапи на развитие.