Мобилният нет изместни кабелния у дома 06.12 | 17:49

Почти 67% от българите между 16 и 74 използват интернет всеки ден

От iNews.bg

Резултатите от проведеното през 2019 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 75.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като за десетгодишен период е отбелязан ръст от 42 процентни пункта. За достъп до интернет домакинствата използват мобилна връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори (64.0%) и фиксирана кабелна връзка – 57.8%, показват данните на НИС.

През 2019 г. с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77.8%), а с най-нисък е Северозападният район - 70.8%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 90.5% от тях имат достъп до интернет при 69.9% за домакинствата без деца.

През 2019 г. 24.8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50.3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), 41.9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24.3% разходите за достъп са твърде високи.

Използване на интернет

През 2019 г. 66.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 53.9% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (91.7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години - 90.3%.

През 2019 г. една четвърт от лицата (24.5%) никога не са използвали интернет, като за десетгодишен период относителният им дял е намалял повече от два пъти.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет извън дома или работното място e мобилният телефон (вкл. смартфон), който се използва от 63.2% от лицата. Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57.5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси – 3.5%. Мъжете слушат музика онлайн повече от жените, съответно 31.9 и 27.6%, докато жените са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето - 37.8% при 22.7% за мъжете.

Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17.6%, като потребители на облачни услуги са 18.6% от мъжете и 16.7% от жените. В сравнение с 2014 г. най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при лицата на възраст от 25 до 34 години - 13.5 процентни пункта.

Взаимодействие с публични институции

През последните 12 месеца 25.4% от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт като:

-19.8% са получавали информация от уебсайт или приложение на публична институция;

-12.5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.;

-10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 26.4 и 24.5%.

Електронна търговия

Делът на лицата, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за лични цели, е 21.7%. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40.4%, докато само 2.1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22.7 и 20.6%.

Пазарувалите по интернет са купували основно:

-дрехи и спортни стоки - 76.4%;

-стоки за дома - 35.3%;

-хотелски резервации и туристически пакети - 20.7%;

-храни, напитки и стоки за ежедневна употреба - 16.9%.

Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували стоки и услуги от търговци от България (88.1%), но немалко са пазарували и от търговци от други държави-членки на ЕС (41.8%) или от други държави - 19.1%.

Относителният дял на лицата, които никога не са пазарували по интернет, е 35.7%, като основните причини са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31.4%); липса на знания и умения (5.4%); опасения относно връщане на стоките и възможностите за рекламация – 4.3%.

Интернет сигурност

Масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет ни изправят пред предизвикателства, отнасящи се до сигурността в интернет. Резултатите от изследването показват, че от лицата, които са използвали интернет през последните 12 месеца:

-11.3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг);

-5.6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон);

-3.1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг);

-2.0% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.

Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са пречили или ограничавали лицата при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10.7%), като в сравнение с 2015 г. относителният им дял е намалял два пъти.

Всяко четвърто лице (26.2%) прави резервни копия на своите файлове (документи, снимки и др.) на външен носител или в складово пространство в интернет с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация.

Най-четени