27 евро за кафе и торта в Созопол 17.06 | 10:45

Созополски ресторантьори привлякоха сериозно обществено недоволство в началото на летния сезон, след като сметка от 27 евро за две кафета и торти предизвика вълна от критични коментари в социалните мрежи. Случаят, обсъден в сутрешния блок на NOVA през тази седмица (17 юни), отвори широка дискусия за съотношението между цена и качество по българското Черноморие, където бизнесът отчита главозамайващи печалби, докато клиентите масово се оплакват от лошо обслужване и "игра на дребно".

Капсула кафе с 500 процента надценка
Потърпевшата от созополската ресторантьорска практика Меги Савова сподели в ефир, че липсата на яснота и усещането за подвеждане са много по-обидни от самата платена сума. Тя разказа, че заведение в Стария град е обявило промоция за кафе с торта от 5,50 евро, но крайната им сметка набъбнала до 27 евро, тъй като поръчали безкофеиново кафе, което тайно било изключено от пакета.

Меги Савова: "Никъде не е упоменато, че кафето не трябва да е безкофеиново. Таксувани сме без промоция, проблемът е, че се играе на дребно. Намери ме управителят на следващия ден, искаше да ми върне парите и се оплака от липса на персонал."

Икономическият преглед на казуса показва, че въпросната кафе капсула, чиято базова себестойност е около 0,30 евро, се продава на крайния клиент по морето за 4,50 евро. Това представлява надценка от близо 500% за една обикновена топла напитка.

Шокиращ ръст на ресторантьорските печалби
Пълноправното членство на България в еврозоната от началото на 2026 година направи цените у нас напълно измерими с европейските курорти, но не доведе до очаквания наплив от чуждестранни туристи. Вместо това секторът отчита сериозен отлив на пазари като Румъния и Германия. Икономистът Николай Филибев изнесе стряскащи статистически данни, които хвърлят светлина върху реалните процеси в българския туризъм.

Николай Филибев: "За годините 2019-2024 г. ръстът на печалбите в хотелиерството и ресторантьорството е 600%, а заплатите и труда – само с 52%, което е 12 пъти разлика. Влязохме в еврото и единственото, което се вдигна, са цените. Туристите обаче не се увеличиха така, както се очакваше."

Според икономиста масовото наемане на евтина работна ръка от трети страни с цел спестяване на разходи допълнително срива качеството на обслужването. Данните на НСИ също потвърждават тенденцията – секторът на развлеченията и ресторантите отчита инфлация между 9 и 10%, което е над два пъти и половина повече от средната инфлация за потребителската кошница в страната.

Браншът се защитава с пазарната логика
Представителите на туристическия бизнес призовават да не се генерализират единичните лоши примери по Черноморието, тъй като пазарът сам регулирал подобни практики. Експертът от Института за анализи и оценки в туризма Константин Занков отбеляза, че потребителите имат силата да наказват некоректните търговци.

Константин Занков: "Ако седна някъде и видя такава цена, отварям сайтовете за ревюта, пиша лошо ревю, ставам и отивам на друго място. Търсенето определя предлагането. Има покачване на цените, но в българския туризъм има за всеки по нещо."

Хотелиерът Георги Тръпков също призна за наличието на необосновано високи цени в България, но защити легитимните предприемачи, които изчисляват менютата си на база реални разходи за ток, персонал и стоки, а не като "гледат небето". Той обаче призна горчивата истина, че от времето на ковид пандемията насам българският туристически бранш на практика тъпче на едно място и не отчита никакъв реален прираст на туристи.