Българите обичат да пътуват – особено за уикендите и празниците 18.04 | 11:11

Засилен туризъм между България и Сърбия отбелязват през последната година и половина туроператори от двете страни на границата.

Около 30 - 40 хиляди българи са посрещнали началото на новата 2014 година в Ниш и региона, разказа генералният консул на България в Ниш Атанас Кръстин.

"Броят на туристите от България в Ниш постоянно расте", посочи Кръстин.

Той допълни, че обикновено става въпрос за краткосрочни пътувания, основно за през уикендите. По думите на Кръстин увеличението наистина е впечатляващо, защото до преди две години за новогодишните празници за Ниш и района пътували не повече от 1000 българи.

Туроператори в България потвърждават, че през последните години има ръст в пътуванията на българи до западната ни съседка. Често дори там се организирали и тиймбилдинги от различни български организации, институции и фирми.

Причина за предпочитането на сръбските оферти са по-ниските цени, качествената храна, доброто обслужване и близките разстояния.

Според ресторантьори, през последните две години определено може да се говори и за "пуш-туризъм", защото в сръбските заведения все още няма забрана за тютюнопушене.

Заплатите в Ниш не са много по-различни от тези в България, но пък се намират и по-евтини стоки. Затова напоследък все повече българи съчетават екскурзията и с пазар.

Боровец пък е любима дестинация за туристите от Сърбия, избрали обратната посока - към България. "Често се пътува и до София", разказа Кръстин.

Той уточни, че обявите за опера и балет в българската столица, разлепени в центъра на Ниш, не са
случайни.

"Особено, когато става въпрос за премиера, много хора отиват специално за това събитие", каза генералният консул на България в Ниш.

Вероятно завършването на строителството на автомагистралата София - Ниш, която трябва да стане готова до 2016 година, още повече ще сближи връзките между двете държави, защото тогава разстоянието ще се взима за по-малко от един час. В Сърбия усилено работят в това направление, дори затварят ежедневно пътя за няколко часа, за да не пречи движението на работата.

През последните години са реализирани и много проекти по линия на трансграничното сътрудничество между двете страни. Затова като участник в проекта "Преоткриване: Журналистически гледни точки", финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество "България - Сърбия", в центъра на Ниш има десетина кюстендилци и три събития, организирани в един и същи ден от три погранични български организации, в партньорство с такива от Сърбия.

"Тези проекти са хубави, защото допринасят за взаимното опознаване между хората, а колкото повече хората се опознават и създават контакти, толкова повече изчезват предрасъдъците, които
са съществували по-рано", каза Кръстин.

Обстановката и в третия по големина град - с около 300 хиляди жители, не е много по-различна от тази в България - ясно личат сградите, останали в наследство от Тито, много от тях нефункциониращи. Макар и трудностите в годините на демократичния преход, хората обаче остават по-усмихнати и по-ведри.
Безработицата и в Ниш е висока, в голяма степен и поради миграцията, след войните. Местните обаче винаги са готови да поговорят, да пият по чаша и да завържат нови приятелства.

Най-икономически изостанали остават районите близо до границата - Босилеград и Димитровград (Цариброд), където е концентрирана и най-голяма част от българското население.

"Предстои реализирането на една хубава идея, одобрена е от правителствата на двете държави - организиране на съвместен икономически форум. Целта е да се използват всички икономически
възможности за развитие на тези райони", каза българският консул, цитиран от БТА.

В това е надеждата и на кмета на Димитровград – Небойша Иванов. Той вече е реализирал една от поставените от него цели за мандата му - откриването на паметник на Васил Левски - в центъра на града. Надява се да успее да върне и старото име на града, за което има решение на местния Общински съвет.
Иванов е убеден, че спасението за пограничните градове е в създаването на условия за свободна икономическа активност с България.

На сътрудничество в областта на изкуството се надява Предраг Димитров, уредник в местната галерия "Методи Мета Петров", на името на известния местен карикатурист. Засега желанието му се осъществява само в реализацията на общ пленер на сръбски и български художници в един от манастирите в района.

Сред любопитните места за българските туристи в южната част на Сърбия са манастирите край Пирот - Погановския и Суковския, селцето Влахи със скални масиви, всичките обвити около митични предания и легенди, и невероятна природа. Надписите, едновременно на сръбски и български, и стотинките в касичките за свещи в манастирите издават честото присъствие на нашенци по тези места.

Има избор и за по-претенциозните туристи - в сръбската част на Стара планина е изграден модерен австрийски курортен комплекс, разположен на 1800 м надморска височина, предлагащ ски-съоръжения и голям модерен спа-хотел. Той обаче е рядко посещаван от българи, докато в подножието на планината, край с. Иново, български туристи все по-често отсядат в къщите за гости.