Конгресният туризъм - една нереализирана възможност за приходи 22.08 | 07:27

За тази година се очаква да има 280 000 участници, предимно българи, в различни форми на конгресен туризъм в страната, каза председателят на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, цитиран от БТА.

Според него данните са аналогични на тези от миналата година.

Дневните приходи от участник в конгресен туризъм у нас са около 56 лева, от които 70% за нощувка.

Подобни форуми са едно, две и тридневни.

По данни на Световната организация за конгреси и конференции средно един делегат на световен конгрес харчи 268 долара на ден.

Участието на един български гражданин, където и да е по света, в подобни форуми струва между 500 и 1 600 евро. Конгресните такси са между 300 и 500 евро, втората по тежест сума са разходите за самолетни билети.

През тази година у нас най-голям е броят на събитията, свързани с конгресния и конферентен туризъм -  семинари, симпозиуми, панели, форуми и дискусии, обучителни програми (например за прилагане на закона за ДДС в туризма), медицински срещи, сред които са и т.нар. дебелариуми.

Най-активни в конферентния туризъм у нас са организации, свързани с разясняване на оперативни програми, екология, със здравето (производители на лекарства, медицинско оборудване), счетоводни компании - за разясняване на финансовото  законодателство.

През есента и зимата се провеждат предимно семинари и срещи, свързани с обучителни програми или запознаване с нови продукти, маркетинг и реклама. Лятото е сезонът на тиймбилдингите. 

Домакинството на световен конгрес е равно на олимпийското. Борбата за спечелване на голям конгрес е аналогична на тази за спечелване на домакинство на Олимпийски игри. В нея се включват както професионалисти от бранша, който планира да проведе конгрес, така и кметът на града, премиерът и президентът. Няма как да бъде привлечен световен конгрес без намесата на всички тези официални лица,  отбелязва Драганов.

Причината е, че управителните съвети на световните организации - особено професионалните, свързани с медицина, физика, химия, математика, са ухажвани от правителствата на много страни, защото става дума за значителни приходи. Обикновено президентите на такива организации се ползват с уважение и почит подобни на тези към председателя на Международния олимпийски комитет. 

За разлика от другите видове туризъм при конгресния от поканата на световната организация до  осъществяването на нейния форум минават между две и пет години. 

Тази година България няма да е домакин на нито един форум на голяма световна организация.

Друга предпоставка страната ни да бъде избрана за домакин на големи форуми е активността на конгресните ни центрове. Освен НДК, столицата предлага възможност за конгресен туризъм в Международния изложбен център, зала "България", залите на операта и Народния театър. Конгресният център и спортната зала във Варна също биха били подходящи за световни форуми. 

В страната има около 350 читалища и всяка едно от тях може да бъде трансформирано в център за срещи и конференции с изграждането на интернет библиотеки и модернизирането на сградите, направени от нашите предци, смята Румен Драганов. Това би позволило на почти всяка община да развива конгресен туризъм и да си осигури допълнителни приходи. 

Столицата може да посрещне един конгрес с до 3000 делегати. Според председателя на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов столицата като хотелска и ресторантска база, като комуникации и транспорт отговаря на изискванията за организирането на световен конгрес. В София има достатъчен брой  двойни стаи, които могат да се използват за единични от делегатите на голям световен конгрес в 4- и 5-звездни хотели.  

Румен Драганов изказа мнението си, че България е задраскана от световната карта на конгресния туризъм поради липса на интерес на официалните институции за приходи от подобна дейност и лошото стопанисване на НДК.

Според него пропуснатите ползи за последните години от управлението на НДК от творческо-стопанското обединение са между 40 и 100 млн. евро. Сроден конгресен център в Прага прави годишен оборот от най-малко 86 млн.евро, разказа Драганов. По думите му там се провеждат минимум два световни конгреса с приходи от порядъка на 2-3 млн. евро.

Средните годишни приходи от световни конгреси са между два и пет милиона евро, отбеляза експертът.

Румен Драганов изрази надежда сегашният мениджмънт на НДК и ръководството на държавата и на Столична община да погледнат по-модерно към възможностите столицата и страната да печелят от конгресен и конферентен туризъм. Достатъчно е да се вземе програмата на конгресните центрове в Прага, Будапеща или Берлин за миналата година и участниците да бъдат поканени у нас, за да проведат форумите си през 2015 г., смята специалистът.