Пещерите – неоцененото богатство на България 11.12 | 08:40

Защитата на скалните образувания трябва да се превърне в общонародна задача

Огромна част от българските пещери са неохраняеми и се унищожават, алармират природозащитници. Според тях подземните пещери са се превърнали в място са събиране на боклуци, могат да се намерят дори и спринцовки. Галериите са загрозени от всевъзможни надписи.

"Необходимо е да се реши въпросът за собствеността на пещерите, подземните кухини са ничии", коментира пред БТА Алексей Жалов, заместник-председател на Федерацията по спелеология.

Пещерите, които са част от неживата природа и екосистемата, не се третират като подземни богатства, въпреки че са хранилище на палеонтологични ценности и принадлежат към вододайните райони. В страната пещерите са около 6 000, от тях 124 са обявени за природни забележителности, а 123 са паметници на културата.

В останалите над 5 000 пещери може да се прави всичко, защото няма регулация, безпокои се ръководителят на Федерацията по спелеология.

Липсва регламентация какво е позволено да се извършва в пещерите, посочи Жалов.

По думите му много от подземните кухини са превърнати в гъбарници, изби, козарници, сметища.

При част от пещерите се извършва нерегламентирана туроператорска дейност. Никой не упражнява надзор върху големината на групите, които влизат вътре, оплака се още спелеологът.

"Шеста година чакаме да бъде приет закон за пещерите", коментира Жалов. По думите му подготвяният от МОСВ закон е внасян последователно в 39-то и 40-то Народно събрание, но така и не е достигнал до пленарна зала. Държавата в лицето на МОСВ няма ресурс да се грижи за 6 000 пещери, смята още Жалов.

Според пещерняците запазването на подземните кухини като природно богатство и надзорът върху тях трябва да се превърнат в общонародна задача. Те апелират функциите да се разпределят между структурите на МОСВ, горските стопанства и общините.
Пещерняците, които са организирани в 38 клуба в България, също са готови да сътрудничат.

Най-дългата пещера у нас - "Духлата", ще остане недостъпна за масовия туристи. В момента се обсъжда изграждане на посетителски център в село Боснек, който да бъде свързан с монтирани в пещерата камери.

Така туристите без да влизат под земята ще могат да наблюдават красотите на "Духлата". Проектът обаче е само на идейна фаза, заяви пред БТА директорът на РИОСВ-Перник Пламен Ангелов.

"Духлата" е рискова пещера и режимът на посещенията й ще стане още по-рестриктивен, коментира Жалов.