Туристическото ДДС - колко ще „изсветли” бранша? 20.01 | 11:58

Няколко са данъчните нововъведения от тази година. Данък лукс така и не беше въведен, но властта прие данък колиба – налог, който ще се плаща за имотите с данъчна оценка под 1 680 лева. Увеличи се и горната граница на ставката върху недвижимите имоти, като точният й размер ще се определя от общините по места.

Вдигна се и размерът на пенсионната вноска – част от т. нар. данък труд. Въведе се данък за мощните автомобили, въведе се и туристически данък, който ще замени съществуващата до края на миналата година туристическа такса.

От 1 април 2011 г. обаче влиза в сила още едно новъведение в туристическия бранш - единна ДДС ставка от 9% за груповия и индивидуалния туризъм.

Причината за въвеждането на единната ставка – писмо от Европейската комисия, в което се настоява да се изравни ДДС за организирания и индивидуалния туризъм от следващата. В противен случай, както съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, България ще търпи санкции.

В бранша не биваше да бъдат изненадани, защото беше ясно, че след присъединяването ни към Европейския съюз ще трябва да уеднаквим ставките за групов и индивидуален туризъм, които бяха съответно 7% и 20%. Дори когато през 2006 г. се водеха дискусиите за тази преференция, беше ясно, че тя ще бъде временна. Тогава от туристическия бизнес отхвърлиха вариантите на управляващите за постепенното вдигане на ДДС ставката и изравняването й с общата за страната от 20%.

Мотивът беше да се подобри конкурентоспособността на бизнеса в сектора на фона на другите държави в ЕС и особено преките ни конкуренти в битката за посетители, в които също туризмът се ползва с ДДС преференция. Изключение в общността прави само Дания, която облага туризма с общата за страната ставка.

От друга страна обаче България стана член на ЕС през 2007 г., а ако управляващите (и бивши, и настоящи) следят календара – вече навлязохме в 2011 г. Т. е., държавната администрация имаше предостатъчно време да реагира и да не прави промени в последния момент, които ще засегнат играчите "на светло”. Затова и плачът на браншовиците не е никак смешен, както се опитаха да го изкарат от властта.

Е, картината не е чак апокалиптична – все пак разликата между 7 и 9 е само 2, т. е. – касае се за лев – два или три, както обясни Румен Драганов от Центъра за анализи и оценки в туризма. Браншът ще може да се справи, но е обидно, че държавата не се ангажира с решаването на далеч по-важни проблеми, като например – актуването на публичната държавна собственост – всички културни, археологически и други паметници, на основата на които се гради целият туризъм и които могат да създадат работни места и да докарват пари в хазната.

Кой губи

Както стана ясно още в началото на септември 2010 г., експертите на финансовия министър Симеон Дянков бяха изчислили, че ако от миналата година имахме единна ставка от 14% (двойно по-висока от действащата сега за организираните настанявания от 7% и колкото искаше Министерството на финансите тя да стане и за организирани, и за групови пътувания), в хазната са щели да влязат около 40 милиона лева повече. Ако пък ставката е била в размер на 20% - колкото е за всички други сектори от икономиката – позитивният ефект щял да бъде с близо 80 милиона лева.

При облагане със 7 на сто държавата губела приходи. А със запазването на преференциалната ставка играчите в туристическия сектор щели да бъдат стимулирани да излязат "на светло”. За целта обаче отговорните за политиката по данъчното облагане трябваше да реагират още през 2009 г. А и даже спокойно можеха да се разсърдят на своите предшественици, ако щете. Защото договорите с туроператорите, които хотелиерите сключват, вървят една година напред. Т. е. – ако Дянков е искал единна ставка от 2010 г. – можеше да работи за въвеждането й още откакто правителството на ГЕРБ дойде на власт. А най-добре това щеше да стане, ако от предишното правителство се бяха сетили да си изпълнят ангажимента към Брюксел в предходната 2008 г.

Какъв ще е резултатът за хотелиерите, които вече имат сключени договори с туроператори?

Някак не върви да им искат още 2% отгоре. Ханс от Берлин, например, е дошъл това лято и е направил резервация за следващото, за да си получи отстъпката. И като дойде догодина – също няма как да му се поискат 2% над цената, която е платил. Според Петко Герджиков, финансов анализатор в Албена, промяната ще се отрази директно с намаляване на нетния приход на курортния комплекс. Ако имаме 60 милиона обем от основни услуги, обясни той, 1% са 600 хиляди, а 2% - 1.2 милиона лева. Защото по-голямата част при нас – около 90% от всички продажби – са на организирани мероприятия, които се облагат със 7%, допълни Герджиков.

Светъл или тъмен?

Според законопроекта за бюджета, ставката засяга само настаняванията. Тя не засяга всички туристически услуги, които обхващат и хранене, и развлечения, и т. н. Така че покупки няма как да се представят като направени с туристическа цел, за да се избегне нормалната за страната 20-процентна ставка, обясни Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според нея обаче дори що се отнася до самото настаняване - малките обекти, които просъществуват именно защото не си плащат данъците, няма да излязат "на светло”. Особено по-малките играчи са на ръба на оцеляването и просто ще си стоят в сивия сектор и няма да плащат ДДС, допълни Николова. При груповия туризъм, обаче, има по-големи играчи и там неплащането на ДДС е доста по-рядко явление.

Цените

И икономистът, и представители на бранша са единодушни, че вдигане на цените за крайните потребители едва ли ще има. Причините:

- свръхпредлагането на вътрешния пазар;

- високият дял на сивия сектор в туризма, който вероятно ще се запази – малките играчи, които едва – едва кретат на пазара, не могат да си позволят по-високи цени;

- малката разлика между старата и новата ставка за организирания туризъм – увеличението е едва от 2 на сто. С това е съгласна и Илияна Щерева, управител на хотел в Банско.

Според Десислава Николова, дори и да има увеличаване на цените на пакетите, то ще бъде символично и няма да засегне сериозно крайния потребител. Макар и да не отрече, че именно по-високата ставка за груповия туризъм би могла да се използва като претекст за повишаване на ценовите нива на пакетите. По нейно мнение обаче туризмът, който беше сериозно ударен от кризата, не би рискувал да губи клиенти. Свидна Динева, управител на туристическа агенция, припомни как хотелиерите са си "задържали” разликата, когато ставката за организираните настанявания беше намалена на 7%.

Така цените за потребителите тогава не станаха по-ниски. Според нея, и сега ще се получи същото, само че разликата този път е с отрицателен знак. Хотелиерите ще внасят по-голям данък към държавата, защото ако вдигнат цената – те няма да продават.

Свидна Динева обясни още, че туроператорът се явява посредник, който сглобява продукта, а транспортни фирми, хотелиери и други са реалните доставчици на услугите. Тя смята, че увеличението ще се поеме от всички, които предлагат услугите по веригата. Ако, обаче, някой от тях вдигне цените – това е логично да се отрази и на крайната цена на туроператора.

Ефектът за бюджета

Какъв ще е ефектът за хазната от новата 9-процентна ставка – това е един от големите въпроси, на които все още няма отговор, коментира Десислава Николова. В проектобюджета за догодина е записано, че увеличаването на ставката и разширяването обхвата на преференцията ще има нулиращ се ефект. Т. е. – не е записана числова стойност, която съответства на този ефект, обясни тя.

По наше мнение, ефектът за бюджета няма да е значителен, ако въобще има някакъв. Защото тези, които и в момента не плащат ДДС, особено малките обекти – дали ще е 7, 9 или 20% - това няма да има значение и няма всичките обекти да излязат изведнъж на светло. А и увеличението за груповите настанявания е малко и няма да има кой знае какъв ефект върху фиска, коментира Десислава Николова.

Според нея обаче унифицирането на ставката е стъпка в правилната посока – все пак, това е и ангажимент, който сме поели към Европейския съюз. Но ДДС привилегията създава изкривени стимули на пазара и третира преференциално един сектор за сметка на други, допълни Николова. Това може да доведе след себе си до гласовити искания за преференциални ставки за други сектори и други услуги, коментира икономистът. Логичният аргумент е защо да се дават преференции на туристическия сектор, а да не се дават преференции на стоки от първа необходимост – храни, лекарства, учебници, книги и други социално чувствителни стоки, заключи тя.

Какъв е изводът от всичко това?

Първо – трябва да следим какво прави конкуренцията ни в бранша, за да не се самоизключим от туристическия пазар. Но освен на ДДС, в България повече трябва да се залага на качеството на туристическия продукт. Както обясни Румен Драганов – държавата е собственик на туристическите атракции, а тя като такъв все още бяга от отговорностите си. Като публична държавна собственост туристическите атракции не могат нито да бъдат приватизирани, нито да бъдат откраднати. А инвестициите в тях биха подобрили не само картина на пазара на труда у нас, но и биха ни направили водеща туристическа дестинация.

Освен това добре е държавата да се отърве от някои несвойствени за нея функции, както и да престане да вменява на участниците в туристическия бранш несвойствени за тях функции. И да се сложи край на страхливите стъпки към реформата в туристическия сектор, заключи Драганов.

Все пак, трябва да мислим и за единното облагане на оборота в бъдеще, тъй като това е стратегическа цел на ЕС. Обявената целева ставка на съюза е 15%. Затова законодателите е време да се замислят как да възприемат тази стратегическа цел и как е най-удачно да я гоним – с постепенно намаляване на общата ставка и увеличаване на преференциалната или по някакъв друг начин. Така че и в туристическия бранш да не се чувстват стреснати и изненадани.