УИКЕНД ИДЕЯ! Ореолът на мистиката в Рупите 17.03 | 08:15

Завивам вляво, след синя указателна табела и пред мен изниква Кожух планина. Слънчеви снопове се плъзгат по меките ѝ извивки. Приличат ми на разпуснати рижи коси, които вятърът разрошва като немирен хлапак. Безмълвно издигащият се хълм някога е бил действащ вулкан. Огнената му лава погребва завинаги древния град Петра, намиращ се в подножието му. Много мистика се крие по тези земи. Именно тук пророчицата Ванга избира да прекара последните години от живота си. Приживе тя разказва, че мястото я зарежда с енергия: "Тази долина е необикновена – излъчва голяма сила.”

Идвам в Рупите за трети път. Виждам металните врати на комплекса, които ме чакат като отворени обятия. Тук винаги ми е уютно, топлината ме обгръща като меко одеяло. Искам ми се да тичам по все още зелената трева. Чувствам се спокойна и смирена. Пристъпвам към църквата "Света Петка Българска”, чийто бели куполи се издигат към простора. Преди да мина пo малкото мостче, водещо до входа ѝ, се спирам пред бронзовата скулптура на Ванга. Слънцето я гали с медни лъчи и тя сякаш засиява със собствена светлина.

Портата на белия храм винаги е отворена за посетители. По фасадата му са изрисувани страдалчески лица, търсещи спасение от пророчицата. Още отвън виждам уникалните стенописи, които разбунват духовете в Българската православна църква, заради своята прекалена реалистичност. По-късно конфликтът е потушен, но Ванга остава дълбоко огорчена. Тя изгражда храма с лични спестявания и с помощта на над 2000 дарители. "Храмът е за всички хора, които вярват в доброто. Искам църквата ми да е бяла и красива, да идват в нея хора от целия свят… Тук ще седнат духове от всички вери. Рупите ще се превърнат във втори Йерусалим!", казва тя. И аз влизам, и запалвам свещичка в името на доброто. От стените ме гледат бледи лица, едно от които на самата Ванга. Тя като че ли още наглежда дали заветът ѝ се спазва и закриля това място. Дори в смъртта си остава близо до хората, които днес идват с благодарност на гроба ѝ, в двора на храма. Той винаги е отрупан с живи цветя. Зад него се издига стройна камбанария и една райска ябълка с натежали плодове.

В манастира зад църквата се разгръща изложба със снимки, запечатали моменти от живота на пророчицата. Заглеждам се в невиждащите очи, отворени за един друг свят, в който малцина могат да надникнат. Мисля си, че тази необикновена дарба е по-скоро проклятие. Цял живот да виждаш болката на хората, да знаеш най-нечистите им помисли, но въпреки всичко да помагаш и лекуваш скръбта. Да имаш познания, с които никога да не злоупотребяваш, защото твоята единствена мисия е да връщаш надеждата. Такъв живот води Ванга. Отдадена на другите. А върволицата от хора пред врата ѝ не секва и днес, когато хиляди идват на Рупите, за да почерпят от енергията ѝ.

Целия текст можете да прочетете на страницата Peika.bg.