Уикенд идея: Войнежа – вчера, днес и утре 24.08 | 11:04

Лято е и жегите ни морят всеки ден. Ако се чудите къде да намерите така желаната прохлада, може би ще останете приятно изненадани от една уикенд разходка до село Войнежа.

Село Войнежа се намира на 30 км южно от Велико Търново и на 4 км източно от Прохода на Републиката. Сгушено в полите на Централна Стара планина, селото е оформено от пет махали: Долен Войнеж, Со̀левска махала, Среден Войнеж, Горен Войнеж и Чаршията.

Кметското наместничество е най-голямото във Великотърновска община – има седем съставни села, а площта му е около 38 кв. км. Надморската височина варира между 400 до 700 м, тъй като релефът е много разнообразен. Постоянните жители на Войнежа са 89, но през лятото се увеличават тройно – идват си много от хората, които живеят в Русе, София, Стара Загора, имат си вили и го използват като почивна база.

Запазена преписка върху страниците на богослужебна книга от църквата "Св. Пророк Илия" във Войнежа, съхранявана в Териториалния държавен архив във Велико Търново, дава основание да се направи извод, че жители на селото са взели участие във Велчовата завера през 1835 г. По време на Балканската война през 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Но повече за историческата памет на селото разказва поп Пеню, който е живата енциклопедия за съселяните си и с охота разкрива пред любознателните историята на родове и поколения назад във времето. В книгата си "История на Войнежа" той описва създаването на църквата, на селото, поминъка на жителите и живота на цели родове от XVIII век до днес.

"Първото селище Войнежа е възникнало около най-ранния водоизточник в селото – Чучура, през XVII век. Първите жители са се заселили около тази чешма, т. нар. Долен Войнеж. Според легендата двама братя – Войняк и Хрельо, подгонени от турците, влизат дълбоко в планината и се заселват в местността, която сега носи името Хърваловци в Еленска община. След време единият брат пресича Балкана и се установява тук, като основава Долен Войнеж", разказва за възникването на селището и младият кметски наместник Стефан Стефанов, който е седмо поколение жител на селото според изчисленията и проучванията на поп Пеню.

За самото построяване на храма кметският наместник разказва още една интересна история, включена в "История на Войнежа" и наподобяваща тази за граф Монте Кристо:

"Човекът, създал църквата, е лежал в цариградски затвор през турското робство. Негов съкилийник му съобщава за заровено злато. Условието да го вземе, ако излезе жив от затвора преди него е, да направи църква и мост и каквото остане – да си го прибере. Става така, че собственикът на златото умира. Другарят му по килия,Мильо, излиза след години, намира златото и изпълнява волята на доверителя си – построява църква във Войнежа и мост в Плаково.

Възникнал обаче проблем с мястото за изграждане на църквата. С указ на султана тя трябвало да бъде направена в Ильова махала. Мильо подкупва писаря на султана, за да впише допълнително буквата "М" във фермана и да направят църквата на друго място – в Мильова махала, носеща неговото име. Областният турски управител по онова време, Карахасан, научава за подправения ферман и, за да не ги издаде, хората кръщават на негово име селото – Караасани (впоследствие прекръстено на Филип Тотю, който е от този край)".

Разказът на кмета продължава друг негов съселянин:

"По онова време имало условие от османците църквата да бъде вкопана в земята, а височината й да бъде не по-голяма от турски конник. Друго изискване било църквата да бъде построена за един месец. От целия район се събират около 100 семейства в Мильова махала и започват денонощен строеж. За две седмици правят основите и целия градеж на църквата от камък. Мильо отчел, че им остава много материал и още време и доброволните строители разширяват зида на църквата, така че станал 120 см и това съхранило храма през годините, като се налагали малки реконструкции".

Още много интересни предания могат да се чуят на сладка раздумка от разговорливите жители на Войнежа. В селото има читалище, но отдавна няма самодейност, тъй като по-голямата част от жителите са много възрастни и само внуците им идват от време на време.

Атракции в селото няма, но войнежани се гордеят с парка, който е оформен със собствени средства на по-младите енстусиасти, подкрепени от кмета. Спокойствието, красивата природа, свежият планински въздух и чиста вода привличат не само туристи, впечатлени от многото зеленина, близката гора и екопътеките към Кладни дял, а и желаещи да си закупят къща далеч от хаоса и шума на големия град.

Всеки ден сутрин и вечер от пазара във Велико Търново тръгва автобус, който обикаля махалите на Войнежа и отива до Кладни дял, Вонеща вода, Райковци и Въглевци.

"Пътят е един - Проходът на Републиката. Който иска – може да ни намери", припомнят ни гостоприемните войнежани на изпроводяк.