Уикенд идея: Почивка в Белград? Защо не 23.05 | 09:34

Грък, сърбин и румънец хванали златна рибка.

-Искам в България да изригне вулкан - казал гъркът.

-Искам в България да стане наводнение - казал сърбинът.

-Искам в България да стане земетресение - казал румънецът.

-Готово!-казала рибката

Гледат насред Солун изригнал вулкан, Белград - под вода, а Букурещ-изравнен със земята. . . - Златна рибке, какво направи ?!

- Олее! Гледала съм старата карта.

Не, уважаеми читатели, с този виц не искаме да предизвикаме недоволството на съседите ни, не искаме да демонстрираме ярък национализъм или лъжепатриотизъм, а просто да подчертаем едно общо минало. Е, вярно, не е лишено от междусъседски кавги, разбирайте войни, но пък и от братски отношения.

Не е тайна, че тук, на Балканите, никой не гори от любов към ближния. Човек би се запитал как на едно парче земя могат да живеят толкова разнолики народи. Но отговорът на този въпрос нека го търсят историци и народопсихолози. Ние ще бъдем просто туристи с усет към историята и любители на традициите.

И за малко да забравя, краткият хумористичен увод съдържа известна доза истина, както всяка лъжа, впрочем. Защото истинската история на Белград някога много-много отдавна наистина е била пряко свързана с България и един от най-великите ни царе – Цар Борис I Покръстител. И ако някога решите да попиете на живо от очарованието на този сръбски град, създаден с български царски указ, нека ви дадем няколко насоки и съвети за пътуването ви. Естествено, за целта просто ще ви разкажем за нашето.

***

Пролет е, рано сутрин през май. Колата вече е заредена и очаква своите пътници, а те полуразвълнувани, полусъбудени поради ранния час на тръгване (беше едва 7:00 часа) домъкват тежките раници, пълни наполовина с абсолютно ненужни вещи, но пък заредени с добро настроение, хубава музика, фотоапарати и, разбира се, очаквания. Целта на пътешествието е Белград.

И първото нещо, което трябва да знаете, е, че ви трябва известно количество сръбски динари. Не, че ще ви бъде лесно да намерите, напротив – дори по бул. "Витоша" трудно се намира обменно бюро, в което да има динари. Но по-добре да сте подготвени, защото нито една банка и нито едно бюро в Сърбия няма да ви сменят левове в динари. За евро може и да се съгласят.

Потегляме. Хубавото на всяко едно пътуване от България е, че докато се возите, можете да се насладите и на красотата на българската природа. А тя, както знаем, е наистина едно "създание необятно", прекрасно описано в творбите на Иван Вазов. Така още преди да сме напуснали страната, пред нас се откриха гледки, които спокойно биха могли да послужат за декори на райска сцена в касова филмова продукция.

Върховете на българските планини още са твърде бели. Гъсти мъгли ги обвиват като призрачни балдахини. Горите се издигат като величествени зелени стени, които ограждат пътя. С наближаването на границата някак ти се свива стомахът, но чувството не е лошо, не е мъка, а някаква сладка тъга, защото знаеш, че само след няколко дни ще минеш по същия път и ще си бъдеш у дома...

Съзерцанието е като сладко изкушение. Зеленото се простира, докъдето ти стигнат очите.

Следва границата, която е възможно да преминете съвсем бързо, само с проверка на лични карти и ако нямате нищо за деклариране. В нашия случай беше така и преминаването ни отне не повече от 10 минути.

Само след малко пред нас се откри първият сръбски град – Димитровград. Видимо е, че няма някаква разлика от обикновеното българско градче. Същите къщи и пътища се появиха пред нас, ширнаха се същите поля, няма да преувелича, ако кажа – същите хора. Преминахме през градчето за няколко минути.

Тук искам да отбележа, че Сърбия ни посреща дни след парламентарните избори. Освен няколко билборда обаче няма по какво друго да разберете това. Нямаше нито една стена и нито спирка, грозно облепена с плакати. За сметка на това в следващото градче по пътя към Белград ни изненада доброто отношение на хората, фактът, че повечето от тях говорят добре английски език, чистотата, определено по-добрите пътища и... липсата на кучета.

Освен това строежът на магистралата до Белград тече с пълна пара, изпълняваните отсечки, както ще се досетите, са доста по-големи от българските.

Захласнатият пътник не може да не се преклони пред красотата на природата и в Сърбия. Тук вече мъглите се губят, за да разкрият стръмни снежни върхове. Очите на пътника се отразяват в панорама от високи гъсти гори. Отстрани на пътя изобилстват малки села като китното Црнилиште, пред къщичките се вият стари лози и първите пролетни цветя красят дворовете. Твърде клиширано ще прозвучи, ако кажем, че гледката е живописна. Но какво пък, нали сме туристи.

Последва екстремното преминаване през 12-те тунела през скалистите местности. Указателни табели насочват пътниците към планинските манастири "Света Петка" и "Света Богородица". Природата в тази източна част на Сърбия, където виреят само малки градчета и скътани села, е способна да накара градския човек да почувства истинска благородна завист.

След пет часа път достигнахме Белград. Записах си първото чувство, което изпитах, когато видях града – беше истинско спокойствие. Градът ни посреща без да сподели никакъв спомен от бомбардировките. Само надписите срещу НАТО по новите фасади напомнят за събитията от края на 90-те.

Градът може да предложи на туристите богата архитектурна панорама. Нови многоетажни сгради, изградени в съвременен стил, се издигат редом със сградни паметници като Белградския университет, различни музеи, Скупщината и др.

Белград несъмнено е град с огромна история и това си личи. Смята се, че основите на първото селище, издигнало се на мястото на града, датират още от времето на сердите. Разрушен при варварски нашествия, Белград е издигнат наново по време на Първото българско царство. Според сърбите, наименованието на града произлиза от белите скали, които го ограждат. Български учени смятат, че то произлиза от цвета на посоката, с която се е означавало по онова време запад – бяло. Тогава Белград е бил най-западната точка на България.

Едва ли има смисъл да се отбелязва колко войни е преживял този красив град. Но нито една не е успяла да снеме от него и частица от величието му. Особено красив е нощем, когато от мостовете над река Сава се виждат вълшебните отражения на сградите. А от двете им страни са старият и Нови Белград.

Това, което наистина оставя човек без дъх, е крепостта Калемегдан. Калемегдан е турското име на Белградската крепост, строена и разширявана между XIII и XIX век. Днес тя е основна забележителност на града. Разположена е на брега на Сава. Уникално чувство оставят високите стражеви кули, старинните порти, дълбоките ровове. Основните укрепления гледат на запад към новия град. Вътрешната част зад крепостните стени е със свободен достъп за туристи, за чието удобство са създадени и заведения.

Калемегдан е била сградата, в която се е помещавал турският гарнизон след превземането на Белград. Намираме и българска следа в историята на това внушително здание. Според историческите извори българи от белградските легии помагат за освобождаването й.

В непосредствена близост до нея се намира и зоологическата градина на града. Атракциите в парка са много и различни – те наистина доставят истинско забавление за децата.

Рядко ще видите обаче в този парк да тичат бездомни кучета. Всъщност никъде в Белград не се виждат такива. Няколко улични котки се срещат за фон по уличките на стария град, изпълнен с цветни кафенета и известните сръбски скари. Е, нали не може да отиде човек до Белград и да не опита прочутите сръбски плескавици.

Не може също така да не обиколи малките търговски улички, където вярвате или не почти всеки сувенир е свързан с Тито. От матрьошки до брошки, гривни с името му, значки, шалове и фланелки – туристите могат да си закупят всякакъв сувенир, който да им остане спомен за страната на Тито. Освен, разбира се, ако не предпочитате хубав компактдиск с традиционна сръбска музика от типа Хитовете на Лепа Брена или на Драгана Миркович. Това също се предлага в изобилие.

И може би сега Сърбия не ни се струва толкова обикновена и близка, може би тя все пак притежава своя индивидуална екзотика. Тя наистина има какво да предложи на туристите, има какво да покаже на хората и от другите балкански страни. Сега, когато разприте са останали само във вицовете, ви предлагаме тази интересна дестинация.

Така или иначе повечето хотели в Гърция вече са заети за почивните дни. А в Белград цената на двойна стая в приличен хостел варира между 30 и 40 евро. Посещението в Калемегдан и Белград като цяло обаче ще остане безценен спомен за цял живот.