Ще се превърне ли Белинташ в Банско 05.09 | 09:39

През последните години неколцината местни жители на Белинташ се питат ще стане ли малкото селце второ Банско. Хората, останали в двете малки села под скалния феномен - Мостово и Врата гледат как пред очите им никнат като гъби нови хотели.

Хората пък се интересуват най-вече дали ще дойде навреме колата с хляба, който карат три пъти седмично, дали ще има вода през лятото и дали снегът ще затрупа пътя през зимата, разказва в. "Труд".

Туристите обаче не спират през цялатото лято. Село Врата, което е точно под скалното плато, е разделено на три махали, в които има шест хотела.

"Знаем, че много чужденци се интересуват от купуването на земя тук, най-вече руснаци. Дори чужденец е поставил кръст над селото", обясняват местните. Един декар земя върви средно по 10 000 лв., а старите къщи се продават между 15 000 и 25 000 евро. Петко Гужбабов, един от постоянните жители в село Врата, също е стегнал къщата си. Засадил е цветя, направил е дървени веранди.

В селото живеят постоянно 14 души, все пенсионери. В съседното село Мостово, което е под Врата на около 4 км, живеят 40 души, също пенсионери. Има и шест къщи за гости, които в събота и неделя са пълни.

"Продават се стари домове за по 5000 - 6000 лв., дано ги купят, да живне селото. Няма работа за младите, едно дете не се свърта, ако дойдат хотелиерите, ще е добре.

Според някои археолози скалното плато Белинташ е по-старо от Перперикон. При последните проучвания там са открити предмети от каменно-медната епоха или от петото хилядолетие преди Христа, което доказвало, че комплексът е от най-старите не само по нашите земи, но и в Европа.

На скалите са намерени фрагменти от огнища и олтар с украси, където се изливало вино, мляко или кръвта на жертвените животни. Олтарът е обърнат на изток, което означава, че е свързан с култа към слънцето.

Наоколо били постройките на жреците, основния поминък на древните хора било рударството. Жреците на светилището използвали платото за обсерватория и наблюдавали движението на небесните тела. На скалата са издълбани и два кладенеца, в които луната и слънцето се оглеждат. Платото се намира на 1236 м надморска височина.

Светилището е в средата на каменна чаша от риолитна скала. Според легендата до Белинташ стигнали водите на Потопа, а на две скални халки бил вързан Ноевият ковчег.