Хърватите ще си изберат президент на втория тур 23.12 | 10:37

Президентът-консерватор на Хърватия ще се изправи на балотаж срещу бившия ляв премиер, след като националист фолк звезда спечели голяма част от крайнодесните избиратели и се класира трети, пише АФП, предаде БГНЕС.

Силно оспорваният вот на първия тур сигнализира за възраждане на популизма в балканската държава, бореща се с приток на мигранти по своите граници, емиграция и ширеща се корупция.

Освен това Хърватия очаква да разбере кой ще бъде държавен глава, в момент, в който страната се подготвя да поеме ротационното председателство на Европейския съюз през новата година.

След почти изцяло преброени бюлетини, левият бивш премиер Зоран Миланович получава най-много гласове – 29,56%, според избирателната комисия.

Действащият президент Колинда Грабар-Китарович събра 26,7%, завършвайки второ място само на два пункта пред 57-годишния крайнодесен певец Мирослав Скоро.

Скоро, чиито патриотични фолклорни мелодии бяха хит през 90-те години на миналия век, спечели близо една четвърт от гласовете с обещания за помилване на прословут военен престъпник и разполагане на войски по границата, които ще спират мигрантите.

Но според анализатори, резултатите от първия кръг показват, че електоратът на Хърватия се измества вдясно – въпреки че лагерът е разделен на две.

51-годишната Грабар-Китарович стана първата жена президент на Хърватия – до голяма степен церемониална роля – през 2015 г. с подкрепата на ХДС, която водеше Хърватия през последните три десетилетия. По време на мандата си тя често се колебаеше между умерената и националистическата фракции. Сега тя е изправена пред нелеката задача да обедини двете крила на партията на балотажа на 5 януари.

Ако тя се провали, анализатори твърдят, че това би създало проблеми за умерения премиер на ХДС Андрей Пленкович, когато той се яви на парламентарните избори догодина.

Междувременно на неговото правителство ще бъде възложено да ръководи председателството на ЕС за шестмесечен мандат, като на дневен ред ще бъдат трънливи въпроси като Брекзит и предложенията за членство в Общността на Западните Балкани.

"Хърватия отиде вдясно и това се отрази на изборите”, заяви политическият анализатор Тихомир Чипек, като добави, че вотът в страната отразява тенденциите в други части на Европа. "Радикалната десница показа силата си. Ще видим дали тя ще бъде повторена и на парламентарните избори”, добави той.

Междувременно левицата изглежда се обединява около Миланович, 53-годишен, който беше министър-председател от 2011 до 2016 г. и произхожда от опозиционната хърватската социалдемократическа партия. Той се опитва да се върне на политическата сцена с обещание да превърне Хърватия в "нормална” либерална демокрация с независима съдебна система и уважение към малцинствата.

Хърватия може да е магнит за туристите, но не е рай за местните жители, на които им е омръзнало от слаба икономика и ширеща се корупция.

Правителството се бори най-вече да спре онези хървати, които заминават в по-заможните държави от ЕС за по-добро заплащане и професионални възможности. Мнозина, които напускат, също определят като причина корупцията и лошите обществени услуги, като основни мотиви за емиграция.

В същото време властите заеха твърда позиция срещу мигранти от Азия, Близкия Изток и Северна Африка, които се опитват да се промъкнат през границите на страната по пътя към Западна Европа.