Небето в гама-лъчи с енергия над 1 гигаелектронволт. Обзор на небето от обсерваторията Fermi. Ярката линия са източници в пределите на Млечния път.
Отдалечаващият се от свръхнова пулсар IGR J1104-6103. Комбиниран кадър – пурпурните рентгенови данни от Chandra са наложени върху снимка на Hubble в оптичния диапазон.
Юпитер, ултравиолетово полярно сияние. Снимката е на Hubble. Ярката ивица вляво, завършваща със светеща точка, са линиите на магнитното поле, протягащо се от атмосферата на планетата към нейния спътник Ганимед.
Слънцето. Ултравиолетово излъчване с дължина на вълната 195 нанометра. Снимка от космическата обсерватория SOHO, която изследва слънчевата атмосфера.
Слънцето през H-алфа филтър. Понякога ценната информация се извлича с филтри – те спасяват оптиката и очите на наблюдателя.
Мъглявината NGC 6543 ("Котешко око"), NGC 7662, NGC 7009 и NGC 6826 в оптичния диапазон.
В инфрачервения диапазон се виждат добре и последствията от падането на астероиди на Юпитер. Диаметърът на видимото на тази снимка петно е малко по-малко от диаметъра на Земята.
Сатурн в инфрачервения диапазон. Той позволява да се изучи атмосферата на планетите гиганти.
Галактиката М31, заснета в няколко диапазона на инфрачервеното излъчване. Това позволява да се отделят един от друг участъци с различна температура.
Галактиката М31, инфрачервено излъчване с дължина на вълната 24 микрометра. По този начин може да се видят нагрети обекти дори там, където не ги осветява падаща светлина.
Праховият диск Oph-IRS 48 в субмилиметровия диапазон. Обсерваторията ALMA е фиксирала около звездата Oph-IRS 48 облак от песъчинки с размери около милиметър и струпване на частици с големина няколко микрометъра.
Небето в микровълновия диапазон. В този диапазон се вижда излъчването, възникнало при Големия взрив. Данните са от космическата обсерватория Planck.
Галактиката М87 в радиодиапазона. Когато променяме честотата на радиовълните, можем да получаваме информация за различни процеси.
Галактиката М82 в радиодиапазона. Радиовълните се изпускат от облаци междузвезден газ на местата, където има активно формиране на нови звезди.
