Честита Баба Марта! 01.03 | 10:00

Ежегодно на 1 март българите слагат бял и червен конец за здраве и сила. Почитането на първи март е почит към настъпващата пролет.

 На този празник всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

 Червеният цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Трудно е да се оказа от кога датира тази българска традиция. Прието връзването на мартеници да се приема още от времето на  Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията”, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят български групи.