Честита Коледа! 25.12 | 10:00

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки изчислява, че Исус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф.

Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.

Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус.

Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.

Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.

На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.

Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски".

През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчели, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен.

През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Рада, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Радомира, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Христина,Кристина.