Японски суперкомпютър е най-бързият в света 20.06 | 16:15

Строящ се в момента нов японски суперкомпютър бе официално обявен за най-бързият в света заради способността си да прави изчисления три пъти по-бързо от досегашния китайски лидер в класацията, съобщиха създателите му.

Суперкомпютърът, чието име се състои от една буква - "К" (съкратено от Kei – японската дума за число с 16 нули), е съвместен проект на японската корпорация Fujitsu и спонсорирания от държавата институт RIKEN за изследвания в областта на физиката и химията.

Щом бъде подготвена за употреба, машината ще може да извършва внушителните 8,162 квадрилиона изчисления в секунда (петафлопа). Един квадрилион е равен на един милион милиарда. По този начин тя с лекота ще надмине досегашния "номер едно" при суперкомпютрите – китайският Tianhe-1A, който оглави класацията през октомври миналата година със своите 2,6 петафлопа в секунда.

Лидерството на японския суперкомпютър бе признато и от авторитетната класация на суперкомпютрите Top500 по време на международната конференция по темата в Хамбург, Германия.

За първи път от 2004 г. суперкомпютър, построен в Япония, застава на водеща позиция в класацията. Такъв за последен път е бил разработеният от NEC "Земен симулатор", който води класацията от юни 2002 г. до ноември 2004 г.

В момента "К" компютърът все още е на етап сглобяване и конфигуриране. Той ще се намира в института по компютърни науки в Кобе. Предвижда се машината да заработи през 2012 г.

Новият суперкомпютър ще се състои от 672 отделения, в които ще са разположени общо 68 544 процесора, всеки от които с по осем ядра. Това прави общо 548 352 ядра или над два пъти повече от ядрата на всяка друга машина в Тop500. По-този начин "К" компютърът ще бъде по-мощен от следващите пет машини в списъка, взети заедно.

За разлика от Tianhe-1A, японската машина не използва графични процесори или друг тип акселератори. Освен това тя е една и от най-икономичните системи в списъка.

Според създателите си новата машина ще "има невероятно въздействие в различни области на познанието – от изследванията на глобалния климат и метеорология, до превенцията на природни бедствия и създаването на нови лекарства".