Доктор Стоичков скандализира 15.11 | 15:29

Сигурно няма нужда да уточнявам за какво ще става дума. През последните дни "обществеността е скандализирана" от връчването на почетното звание "Доктор хонорис кауза" на футболиста Христо Стоичков от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". В резултат от това или по скоро в знак на протест, един преподавател по социология – доцент Цветозар Томов, напусна университета.

Част от писмото на доцента до ректора на университета гласи:

"Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле. Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него."

Сигурно вече сте прочели мнения, революционно преминаващи от положителни към отрицателни на учени и неучени хора в родните медии. Всеки има право на мнение, разбира се. Аз също. Няма да ви убеждавам в правотата или във факта, че може и да съм в грешка. Сигурно и това ви е омръзнало. Всеки иска да си каже мнението и да убеди останалите да мислят по-същия начин. Това изобщо не ме вълнува, не ме стимулира и не ме засяга. Колкото повече несъгласни учени хора има, толкова по-добре.

Най-забавното в цялата ситуация беше във Facebook, разбира се, и по-точно статусът, който обиколи стените на няколко мои приятели в социалната мрежа: "Откакто Христо Стоичков стана доктор на науките, учените се поздравяват с: "Алма ти матерна!", и отговарят "Хонорис ти на каузата!"

Шегата настрана, изобщо не съм скандализирана от почетната титла на Стоичков. Не защото мисля, че я заслужава. Това има кой да го решава и го е решил. Но като гледам мненията, виждам, че те са изцяло противоречиви и че хората, в това число учени и не чак дотам учени, слагат в един общ "казан" понятия като образование, спорт, култура, заслуги, титли, постижения, после разбъркват добре и започват да вадят "доводи". Едните викат "Стоичков е Бог". А ако един Бог не заслужава хонорис кауза, то кой я заслужава?! Другите казват: "Той е неук". Но никъде не пише, че званието се дава само на учени хора.

В любимата ни Wikipedia, много преди титлата да бъде връчена на Стоичков, е написано, че тя е: "звание, което се присъжда от висше училище за заслуги към развитието на науката, образованието и изобщо на културата или като жест на добра воля при посещения на високопоставени политици, навършвания на кръгли юбилеи на изтъкнати общественици и др. Почетната докторска степен се дава без за целта да се минава по обичайния академичен път (обучение, преподаване, полагане на "минимуми" и други изпити, дисертация). Тя има символична стойност."

Друг е въпросът спортът (футболът) култура ли е? Защо да не е? Сега като предмет в училище спортът се води като физическо възпитание, но преди години фигурираше като физкултура. Значи е култура.

Христо Стоичков не е образец за подражание с оглед на цветистия му език и маниери. Но по въпроса с постиженията никой в България не може да се мери с него. Професорите, доцентите, докторите, главните асистенти и въобще много от хората, които се занимават с научна работа (казвам много, не всички), са потънали сред прашните книги в прашните си кабинети в един или друг университет, вероятно забравяйки, че отвъд стените на същия този университет има не само цял един свят, има много светове, които може и да не съответстват на техния.

Но не означава, че това е нещо лошо, пошло, некултурно и трябва да бъде отречено. И ако тези учени хора са познати в своята сфера, в университета, в който работят, в няколко други университета в страната и в чужбина, благодарение на ежегодни или организирани веднъж на две, три или пет години конференции, то Христо Стоичков е познат в кътчета на света, където жителите не знаят нищо друго за България, нищо, освен че това е страната, от която е Стоичков. Не зная дали това колко е известен или не някой има връзка с хонорис каузата, но такива са фактите.

Според мен ключовото изречение в описанието на това какво представлява званието е: "Има символична стойност". Чудно как една символична стойност влачи след себе си съвсем реална оставка. Но, както вече казах, всеки има право на мнение. Но защо след като през последните години президентът (вече бивш ли да го нарека?) на България – Георги Първанов, връчи орден "Стара планина" на кои ли не чужди и родни "деятели", защо Стоичков да не получи едно почетно звание?

С риск да скандализирам още някой, ще спомена имената на някои чуждестранни звезди, които също са били удостоени с почетни титли, пък били те и неуки:

През 2000 г. музикантът Били Джоуел получава почетна докторска степен от университета в Лонг Айлънд. Джоуел дори не е завършил гимназия.

Мохамед Али получава почетна докторска степен от университета "Принстън" през 2007 г.

Боб Дилън може да се похвали с няколко подобни звания – от "Принстън" през 1970 г. и от "Сейнт Андрюс" в Шотландия през 2004 г.

Списъкът е наистина дълъг и, ако искате, можете да го разгледате тук. На мен обаче не ми е ясно защо се вдига толкова шум около подобен акт и си мисля, че на Христо Стоичков едва ли толкова му пука за това символично почетно звание. Все пак човекът си има една "Бронзова" и една "Сребърна топка", "Златна обувка" и "Златен крак".

Ваня Савкова е автор в сайта за мъжка аудитория Div.bg. Сред последните ѝ статии са още:

Бележките са класика

За мъжете и риболова

Какви ще станат децата ви зависи от вас