Как пирамидата на Прокопиев погълна близо 88 млн. лв. от EVN 19.09 | 09:34

Занижена оценка и престъпно бездействие са ощетили държавата в приватизацията

От Кремена Бедерева

Близо 88 млн. лв. загуба за държавата от пропуснати ползи. На толкова оцени щетите от продажбата на миноритарния дял в ЕРП-тата на EVN председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев.

Заради престъпната схема Мавродиев обяви, че е подал сигнал в прокуратурата с молба да се разследва приватизационната сделка.

Пирамидата в действие

Схемата е известна като обърната пирамида с лимитирани поръчки. При нея кандидатът буквално отстранява от пазара останалите чрез стройна система от заявления за покупки, които увеличават обема и цената си, пише в. "Репортер".

Това е възможно заради предварително определената от посредника по сделката "Булброкърс" на Прокопиев изкуствено ниска цена, което позволява на мажоритарния собственик да даде "премия" и така да обере всички акции.

Механизмът, по който са предложени за продажба акциите, е на закрит смесен аукцион. Механизъм, над който КФН няма никакъв контрол и всичката власт е в контролираната от Симеон Дянков, Българска фондова борса и инвестиционния посредник по сделката Иво Прокопиев.

Началото на манипулацията

На 21 декември 2011 г. е проведен първият аукцион на БФБ. На него са продадени 51 022 акции на "ЕВН България Електроразпределение" от всичките предложени 51 612 бр. (98,86% от предложеното количество). За продажба остават само 590 акции или 1,14 % от предложеното количество. Средната цена за тях, постигната на аукциона, е 1632,56 лева. Общо на аукциона "Български енергиен холдинг" (държавният собственик) получава 83,3 млн. лв. Основен купувач на акции е мажоритарният собственик EVN AG. Той увеличава дела си с 30,75 % (или с 48 100 бр. акции), достигайки общ мажоритарен дял от 97,75 %. Придобиването е осъществено посредством реализирането на определена схема – подадени са 34 лимитирани поръчки.

Количеството на акциите за покупка по отделните поръчки нараства от първата до осемнадесетата поръчка от 212 бр. до 4500 бр. акции, като общо заявеното количество от първата до осемнадесетата поръчка е за 26 762 акции. След 18-ата поръчка броят на акциите за покупка по всяка следваща поръчка намалява спрямо количеството на акциите по предходната поръчка - от 4 500 акции по 18 поръчка до само 20 акции по последната 34-та поръчка.

Всички поръчки са подадени от Гералд Рейдингер от името и за сметка на EVN AG – клиент на "Булброкърс". Според КФН при това поведение на Рейдингер "Булброкърс", които са били единствените с налична цялата информация относно подадените нареждания и сключените сделки с акциите, е трябвало да прекратят аукциона и да информират надзора за пазарната манипулация.

Резултатите

Нищо подобно обаче не се случва и схемата естествено сработва. Манипулативното поведение се характеризира с една отличителна и особено важна особеност – чрез извършване на незабранени от закона поотделно действия се постига престъпен резултат. При пазарните манипулации винаги има формално спазване на правилата за търговия с финансови инструменти, тъй като в противен случай система, използвана от борсата, би блокирала сделката. В този смисъл всяко едно от нарежданията, подадени от Гералд Рейдингер, само по себе си не противоречи на никаква правна норма.

Структурата на подадените поръчки обаче е така оформена, че довежда до изкривяване правилата на смесения закрит аукцион, без да ги нарушава директно. Поръчките са подавани през около една минута в продължение на 15 минути. Изменението в цената на всяка следваща поръчка е минимално - по-малко от един процент. Именно това минимално изменение на цената в комбинация с обема акции на всяка една от поръчките е довело до минимална възможност другите участници в аукциона да сключат сделка.

С всяка следваща поръчка при подобна минимална промяна в цената и при натрупване на обем акции възможността за сключване на сделки от останалите участници в аукциона се свежда до минимум. В крайна сметка се достига до ситуация, в която или ще бъдат сключени сделките по нарежданията на Гералд Рейдингер, или аукционът ще бъде "блокиран" (за голяма част от предлаганите акции няма да се сключат сделки).

Очевидно стратегията на пълномощника на EVN AG е била водена от целта да се осигури по-голям дял закупени акции. Принципно тази цел не е порочна, но тя е преследвана по начин, по който още с подаване на нарежданията по конкретната схема се е достигнало до посоченото ограничаване на възможността другите участници в търговията да придобият предложените за продажба акции. Тоест, нарушен е принципът за справедливото провеждане на аукциона.

А цялостната идея за приватизацията чрез фондовата борса беше именно навлизането на повече инвеститори в дружеството. С това се цели постигането на най-добра цена въз основа на пазарния принцип на продажба на ценни книжа.

Като краен резултат набързо избраният и приет от БФБ метод за провеждане на приватизацията чрез смесен закрит аукцион, времето на провеждане и добре подредената структура на заявки от EVN AG, са в основата на поддържането на ниска покупна цена на акциите. Те водят и до ограничаване на възможността другите участници в търговията да придобият предложените за продажба акции.

Акции на промоция

А че цената, на която австрийците придобиват остатъчните държавни акции, е по-ниска от реалното, личи от вторичната търговия. Сделки с акции на "ЕВН България Електроразпределение" са сключвани не само на приватизационен пазар, но и на пазара на акции на БФБ. На 22 декември 2011 г. на него са прехвърлени 2285 акции на дружеството на стойност 4.22 млн. лв. при средна цена от 1848. 72 лв. за брой. Ден по-късно  на пазара на акции са изтъргувани 330 акции на компанията на стойност 607 хил. лв., при средна цена от 1838.91 лв. за брой.

Търговията през следващите две сесии отново е на нива от около 1 850.00 лв. за акция. На 29 декември цената нараства на 2 490 лв. за акция, което е с 39.20% повече спрямо средната цена на аукциона. През първото тримесечие на 2012 г. акциите на "ЕВН България Електроразпределение" се търгуват в тесния рейндж 2400-2500 лв. за акция.

Цената нараства още повече, когато EVN обявява, че иска да изкупи всички акции и да свали ЕРП-тата от борсата. В началото на юни 2012 г. компанията внесе в КФН търгово предложение при цена от 2912,88 лв. за акция. А посредник по сделката е..."Булброкърс" на Прокопиев. Изненада, нали? След като надзорът издаде временна забрана за публикуване на търговото предложение, EVN внесоха подобрена оферта от 3045,34 лв. за акция.

Така излиза, че австрийците оценяват компанията близо два пъти по-скъпо, отколкото експертът Прокопиев. Средната цена за акция, постигната на аукциона, организиран от "Булброкърс", е 1632,56 лв., а последната оферта на EVN e 3045,34 лв. за акция. Пазарната капитализация при стартирането на търговията с акциите на "ЕВН България Електроразпределение" АG e 255 млн. лв., а след изготвената оценка и внесеното търгово предложение от собственика EVN AG тя достига 476 млн. лв. При "ЕВН България Електроснабдяване" пазарната капитализация при стартирането на търговията е 29,5 млн. лв., а след изготвената оценка и внесеното търгово предложение от собственика EVN AG, тя достига 75,4 млн. лв.

Липси за 88 млн. лв.

От анализа на КФН на продажбите на 33 % държавен дял в капитала на двете български компании - "ЕВН България Електроразпределение" и "ЕВН България Електроснабдяване" се установява, че техният мажоритарен собственик EVN AG ги оценява чрез отправеното търгово предложение общо с повече от близо 88 млн. лв. от достигнатата цена на приватизационните аукциони. Вместо да влязат в държавния бюджет обаче, тези милиони са се размили по оста Прокопиев - Дянков - Трайков - EVN.

Кой от тях за какво е виновен, ще реши прокуратурата. Едно е ясно - поредният досег на държавата с Прокопиев приключва с многомилионна загуба за бюджета. Както, впрочем, и всеки предишен досег. А може би е време да се спре с експериментите на него да се поверяват структуроопределящи сделки. Защото е световна практика във финансовите среди на човек или компания с големи задължения и финансови проблеми да не се поверяват големи сделки. Дали световните практики вече важат и за българския пазар?

Водещи

Най-четени