Брюксел: Жените в българската политика са дискриминирани 08.03 | 18:02

България е сред осемте членки на ЕС, в които участието на жените в политиката е под 20%. Това съобщава Европейската комисия по повод международния празник на жените - 8 март. Останалите страни, където доминират мъже-политици са Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Унгария, Малта и Румъния, предаде БНР.

"ЕК цели повишаване на броя на жените на ръководни длъжности както в бизнеса, така и в политиката, но не може да го направи без съдействието на правителствата", заяви комисарят по правосъдие, потребители и равнопоставие между половете Вера Йоурова.

"60 процента от завършилите университет в ЕС са жени, но добрата новина свършва дотук. Все още разликата в заплатите между мъже и жени средно е 16%. Пенсиите на жените са с 35% по-ниски. Само 5% от директорите на компании са жени. Питам се, къде ли изчезват останалите висококвалифицирани и образовани жени? Отговорът зависи от всички нас", каза Йоурова.

Същевременно Еврокомисията обяви, че почти е постигнала целта си да назначи 40% жени на ръководни позиции сред своя персонал. По данни за 2016 г., когато за кадровите решения отговаряше българския еврокомисар и зам.-председател на ЕК Кристалина Георгиева, 35% от мениджърските постове в комисията вече са дадени на дами.

Жените у нас получават 15% по-ниски заплати

Жените в България получават 15% по-ниско заплащане от мъжете за равен труд, призна и бившият социален министър Иван нейков пред БНР.

"Тази тема стои в България много отдавна. Изследователите от Балканския институт за труда и социалната политика от много дълго време наблюдаваме този разрез на пазара на труда и на доходите, тоест половия признак. Оказва се, че има нещо много особено специално за България. Всъщност никога няма да видите работодател, който да каже: "Аз ще ти плащам по-малко, защото си жена". Няма такъв. Не се дават по-ниски заплати, защото едните са мъже, а другите са жени, а защото жените заемат по-нископлатени работи. По-нископлатената работа не винаги е свързана с квалификацията. Има зависимост, че ако една сфера е нископлатена, тя е феминизирана. Тези сфери са шивашката индустрия, туризма и така нататък", коментира Нейков.

Най-голямата грешка - дългото майчинство

Според него най-грешната стъпка на България е, че е позволила жените у нас да имат най-големия отпуск по майчинство в цяла Европа. В момента в Европейския съюз нашата страна е в първата тройка по продължителност на майчинството.

"По този начин ние изправихме майката пред някакъв кошмарен избор – или да стои да си гледа детето, или да прави кариера. Ако една жена остане две години да си стои да си гледа детето, всъщност това няма как да не доведе до нейната деквалификация. В очите на работодателя тя е рисков работник", отбеляза Нейков.