Маргарита Попова участва в похода "По пътя на четата на Таньо войвода" 30.05 | 11:10

Днес в Тутракан започна 31-ят национален поход "По пътя на четата на Таньо войвода”. За трета поредна година той се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, която и лично участва в него.

Старт на похода бе даден днес рано сутринта  в Тутракан пред паметника на Таньо войвода от професора в СУ "Св. Климент Охридски” проф. Христо Матанов. За четири дни по пътя на четата през днешните общини Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово ще преминат над 650 ученици от цялата страна. Както винаги, отделно в похода и във вечерните тържества в различните селища ще се включат хиляди граждани, както и потомци на войводата и четниците.

И тази година походът ще има съпътстваща културна програма. Днес вечерта в Исперих, например, концерт ще изнесат виртуозният музикант Теодосий Спасов и неговата група. На 1-ви юни в Попово от 15.30 ч. учители по история, походници и общественици ще се срещнат с историците акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков и акад. Константин Косев.

Походът ще приключи на 2 юни по обед пред величествения паметник на войводата в местността Керчан баир до с. Априлово, Поповско.

На 17 май 1876 година, шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния, роден в Сливен, Таньо войвода (Таньо Стоянов Куртев), преминават Дунав и стъпват на българска земя при тутраканското село Пожарево. Това е създадената по идея на самия Христо Ботев втора чета на българската емиграция в Румъния. Двете чети - последен отблясък от пожарите на Априлското въстание - имат обща цел и сходна съдба. Бойният път на четата продължава 11 дни, преминава покрай 28 селища и през три сражения. Таньо войвода загива на Керчан баир край село Априлово и след неговата смърт четата е разбита.

Таньо Стоянов Куртев, наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски, е роден на 5 април 1846 г. в гр. Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град. Именно Левски го определя за апостол в Търговишко, Омурташко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно на 15 ноември 1872 г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелство, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14 февруари 1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб – до Сулина и Браила. През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с Панайот Хитов.

По предложение на Никола Обретенов и Христо Ботев, Таньо отвежда момците от Турну Магуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с. Пожарево – Тутраканско. Съдбата на двете чети е сходна – първоначален ентусиазъм, момент на съмнения, лутане, сражения и разгром. Двамата войводи загиват, за да осветят два върха от историята на България – Околчица и Керчан баир.