На пазара липсват над 300 медикамента по лекарско предписание 03.07 | 10:30

Над 300 медикамента по лекарско предписание липсват на пазара, съобщи Николай Костов, който е председател на Асоциацията на аптеките в България, предаде "Труд news”.

Той не пожела да коментира причините, но негови колеги и лекари коментираха, че в 80% от случаите става въпрос за паралелен износ. Останалите 20 на сто се дължат на производствени проблеми или гафове с дистрибуцията. Липсват лекарства за астма, диабет, артрит, за хипертония, както є онкологични препарати, които се препродават в страни от Западна Европа на много по-високи цени. Според търговци става дума за разлики от 2 до 8 пъти.

Според списък на ИАЛ, даден на сайта Медиапул, към октомври месец миналата година 27 търговци на едро са извършили износ на 387 лекарствени продукта. Декларираният износ е за Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.

Паралелният износ на лекарства у нас неофициално се оценява на над 500 млн. лева годишно, като се смята, че 2/3 е легалният износ, а 1/3 е незаконен. В страната ни системата за проследяване на лекарства работи по български, коментираха фармацевти. Ефективността є разкриха властите в Нидерландия, които установиха, че българска фирма е направила реекспорт на 20 опаковки Keytruda, чиито номера показват, че вече са използвани за наши болни от рак (виж вдясно). Това означава, че в името на печалбата фирми и медици извършват престъпление спрямо български пациенти, коментираха лекари.

Паралелният износ може да се ограничи с промени в системата СЕСПА, но това не се прави.

Експертен съвет по проблемите на лекарствоснабдяването излезе с препоръки. Сега лекарствата се проследяват шест месеца назад и когато достигнат 65% от средномесечното потребление, влизат в забранителния списък. Експертите препоръчаха, ако в страната липсват под 100% от средномесечното потребление, изчислено за предходната една година, медикаментите да бъдат забранявани за износ. Промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са внесли и депутатите от ГЕРБ Лъчезар Иванов, Деница Сачева и Костадин Ангелов. Новите текстове предвиждат повишаване проследимостта на лекарствените продукти.

Поръчват "Елеквис” от Турция

Изчезват реимбурсирани медикаменти

Най- голям проблем при търсенето на лекарства е изчезването на някои медикаменти, които се изписват по здравна каса.

"Когато отида в определения в месеца ден за получаване, много често се оказва че някое от лекарствата липсва. Предлагат заместители, които са по- скъпи. Същото лекарство намирам в друга аптека, но там вече не мога да го взема по здравна каса, защото илачите ми са в един картон и така вървят- трябва да ги взема от една и съща аптека”. Това разказват хора, които борят различни заболявания.

Други бургазлии се оплакват конкретно, че не във всяка аптека има "Еликвис”- лекарство за разреждане на кръвта, и когато то не може да се закупи по здравна каса, това вече е огромен проблем, защото цената му е около 130 лева. Затова много хора са се принудили да го поръчват от Турция, на близки и познати, които пътуват често до там. Проблемен за намиране е Оземпик, както и лекарствата за таласемия, а също и Метфогамата- за диабетици.

Драма с рецептите по НЗОК

Генерици липсват в списъка на касата

При изписваните по каса с 3-месечни рецепти на лекарства ситуацията периодично става драматична, обясниха фармацевти и лични лекари. Причината е, че някои лекарства изчезват от аптечната мрежа, а заместителите им не фигурират в списъка на касата. Като пример лични лекари посочиха "Норипрел форте”. Комбинираният медикамент за високо кръвно липсва в аптеките, а генерикът "Запринел” го няма в листата на касата. Така хрониците трябва да си го купуват без намаление. От НЗОК пращат известия до лекарите при спиране на вноса на даден медикамент, но не махат кода му от списъка, а това е предпоставка за хаос, оплакват се медици.

Още по-сложно е положението за лекарства, които се изписват с протокол, а се оказва, че ги няма. Смяната на терапията изисква ново посещение при специалист с направление от личния лекар. Заради хроничния проблем докторите се надяват да получат отделен лимит за направления за диспансеризирани пациенти. Освен ползваният за отслабване препарат за диабетици "Оземпик”, във Варна в момента липсват и инжекционните писалки "Тресиба”. Няма го евтиният бетаблокер за сърдечно болни "Атенолол”, периодично липсва "Пулмикорт” за астматици. Принудени сме да звъним по аптеките, преди да пишем рецепта, а това отнема време, за лутането на пациентите да не говорим, описаха картината лични лекари.

Според тях оправданието за дефицита със спрени доставки на суровини е нелогично, защото липсващите препарати се намират лесно в съседните ни страни. Дават пример с изчезналия "Калимин” за поддържане на състоянието на пациенти с миастения гравис, за който МЗ увери, че до дни ще има доставка. За да не прекъсват терапията, хората си го купуват от Гърция, Турция, Македония и Сърбия, където няма проблем с доставките.

Яна Узунова, фармацевт от Велико Търново: Има нерегулярен внос на инсулини, капки за очи и антибиотици

Продължава тенденцията на недостиг на инсулини като сред тях е прословутият "Оземпик”. Липсват някои антибиотици, както и капки за очи. Това каза Яна Узунова, фармацевт от Велико Търново.

"Има нерегулярен внос на посочените лекарства. Преди месец фирмата вносител предупреди, че има проблем с доставките на инсулини за България, но каква е причината не е ясно. Това обаче не е решение за пациентите, защото те се нуждаят от тези медикаменти”, коментира Яна Узунова.

Тя посочва още, че вечната тема е дефицита на капки за очи. "Също не знаем на какво се дължат нередовните доставки, дали на засилен реекспорт или поради намален внос. Различните видове капки за очи обаче се търсят и са трудно заменими, защото специалистите ги изписват и държат на конкретната молекула. Често се налага да звъним на лекарите и да молим да изписват други лекарства, но това са специфични медикаменти”, споделя още Узунова.

Тя допълва, че има липса и на някои антибиотици."Правим заявки, но не получаваме част от препаратите. От складовете ни заявяват, че исканите позиции липсват и няма да ги получим”, посочва Яна Узунова.

Пак изчезнаха антибиотици и лекарства за диабетици

Пак има липси на основни лекарства в аптечната мрежа, сигнализираха пациенти. От две седмици трудно се намира антибиотиците Аугментин или Панцеф за деца в аптеките на Благоевградско. Отново има криза и за лекарствата на диабетиците, няма Оземпик, Саксенда, Рибелсус и други. Фармацевтите казват, че дават заявки, но от складовете докладват за липси и няма доставки. Аптекари казват, че масово се прави реекспорт на медикаменти за други страни, а сега и за Украйна, затова и имало големи липси. Пациентите са затруднени, с дни търсят необходимите медикаменти и опират до аптеката на ГКПП-Кулата или поръчват от съседни страни чрез интернет.

В рамките на една година два пъти сменям лекарствата си за диабет, което не е приятно и е трудно с привикването на организма, но непрекъснато изчезват лекарства и не успявам да ги намирам редовно, казва благоевградчанин на 37 години, който от три години е диабетик. Родителите пък с малки деца не успяват да намерят антибиотици и си изкарват нервите върху личните лекари.

Журналистът Валя Ахчиева: Европол разследва реекспорт на препарат за онкоболни от България

Една и съща опаковка е използвана за двама пациенти

Започнах поредица от разследвания за злоупотреби със скъпи медикаменти след сигнал, че в Нидерландия са светнали в червено 20 опаковки Keytruda, като реекспорт от България във единната верификационна европейска система. Системата показвала, че тези 20 опаковки вече са сложени на онкоболни в България. От Нидерландия веднага върнали пратката на фирмата в България, която е изнесла опаковките като реекспорт.

Тръгвайки по следите на този сигнал, по който се оказа, че работи и Европол, от мои източници в ДАНС разбрах, че големият проблем е, че през последните години в България нямало политическа воля да заработи Единната европейска верификационна система, така както работи в другите членки на ЕС. Пред Брюксел сме рапортували, че имаме такава система, създали сме организация - Българска организация за вериификация на лекарствата (БОВЛ). Има такава система, има администратор, но кой има достъп до нея се оказа една тъмна дупка. Основната задача на тази верификационна система е да проследява пътя на лекарствата, защото според европейския регламент всеки гражданин на ЕС трябва да има достъп до лекарствата, те трябва да са безопасни и да може да се проследява пътят им.

В България няма политическа воля да се направи една важна поправка в закона - че всеки, който работи с опаковка на едно лекарство, е длъжен да вписва лекарството със серийния номер във верификационната система. Всяко лекарство има уникален сериен номер, който в моите разследвания "Търговия със смърт” и "Всички обичат здравната каса” съм го нарекла ЕГН-то на лекарството. Защото чрез него може да се проследи едно лекарство като е влязло в България, в коя болница е отишло и на кой пациент е сложено. В момента нито болниците вписват в документите серийния номер на лекарството, което са получили от доставчик, нито след това болничната аптека не вписва серийния номер към кое отделение на болницата е отишло лекарството, нито се вписва в епикризата, че е поставено на пациента. И така въобще не може да се разбере на кой пациент какво е сложено.

Парадоксът е, че НЗОК която плаща тези лекарства, не получава информация от болничните аптеки кои лекарства със съответните серийни номера са сложени на пациенти. Оказва се, че самият доставчик - има един официален вносител на Keytruda в България - компанията "Фармнет” на фамилията Марешки - го продава на дистрибуторите. Те го доставят на болниците и в края на месеца болниците изпращат отчет към здравната каса какви лекарства са използвали. В тези отчети не се вписват серийните номера на лекарствата.

Като започнах разследването имах извадка за определен период от време от единната европейска верификационна система. Тръгнах по веригата от фирми и болници, които са изписани, за да проверя движението на Keytruda-та. Защото във верификационната система се вписва серийния номер, партидния номер и идентификационния номер. Когато тръгнах да питам от кой доставчик сте го получили и на кой болен сте го сложили, точно тогава се оказа, че една и съща опаковка, с един и същ верификационен номер е поставена на двама пациенти, което е невъзможно. Това означава, че единият със сигурност не е получил лекарството, или и двамата не са го получили след като в Нидерландия са засекли, че 20 опаковки Keytruda са използвани на 20 български пациенти.

Има още по-голям парадокс, който в момента виси в пространството. И той е, че след като от Нидерландия са върнали 20-те опаковки на българския търговец, който е направил реекспорта, той ги е върнал на предишната фирма, която му ги е продала. И тогава този търговец - продавач отказал да върне парите Keytruda-та и изчезнала. Твърди се, че са отишли в друга болница. Тези 20 опаковки се изпаряват в пространството и никой не знае какво се е случило с тях.

Една опаковка Keytruda струва около 6 000 лв. В европейските държави цената е двойна. Разследването ми за Humira-та, която компанията на фамилията Марешки внасяше в България, продаваше в своите аптеки в България, а някои опаковки изнасяше като реекспорт за Германия, показа че и при нея цената в Германия е в пъти по-висока, от тази която плаща НЗОК.

Никой не знае и дали няма Keytruda, която влиза в България контрабандно. Когато не впишеш едно лекарство в документите със сериен номер, винаги могат да се реализират различни схеми - за преопаковане, за контрабанда или за фалшиви доставки и т. н. Това, което безспорно съм установила е, че НЗОК е платила два пъти едно и също лекарство на две болници, за двама пациенти и най-вероятно единият, а може и двамата да не са го получили. В последните си дни служебното правителство внесе промени в Закона за здравното осигуряване към бюджета на здравната каса, които задължават всички по веригата да вписват серийните и партидните номера на лекарствата и това че вече НЗОК ще заплаща само тези лекарства, които са вкарани и отписани от верификационната система. Защото в разследването си установих, че НЗОК е платила доставка за над 100 000 лв. на несъществуващи лекарства за един пациент само за три месеца. Т. е. касата е платила от нашите пари фалшиви доставки в открити аптеки.

Изпратих разследванията си на европейския комисар по здравеопазване Стела Кириакиду само след 5 дни получих отговор, че са образували специална комисия по този казус и наскоро получих отговор от Брюксел, че при поискан отговор от българските власти, как са реагирали на моето разследване, българските власти казали, че случаите се разследват и че са направени първите крачки за законови промени. Тези проблеми няма да се решат докато депутатите не си седнат на банките в парламента и не приемат промените в законодателството, които са нужни. Защото болните в България сега имат чувството, че са изоставени от държавата.