Бомба тук, бомба там – какво ли изречение е това? 20.12 | 15:12

И днес, и утре ще очакваме информацията кое училище ще разпусне по средата на учебните часове след сигнал за бомба. София, Варна, Добрич, Кюстендил, Свищов. "Терористите" са навсякъде и са се разщъкали извън класните стаи.

В последния месец модата да подават фалшиви сигнали за бомби заля отново българските ученици. И те всячески се опитват да си намалят учебното време и съответно да си умножат почивните дни. Затова днес и утре може да се очакват още обаждания към телефон 112 и разкарване на полицията – до ваканцията остава само ден и защо тя да не бъде удължена.

Освен ако директорите на заплашените училища не поемат отговорността да подминат сигнала и учебните часове да продължат. Много от тях го правят, а често тогава и учениците се отказват - някои от тях примирено влизат в час, други – не. И вместо наказание и дори условни присъди, по-лесният начин да се спре телефонният тероризъм би било "бомбените дни" да се отучват, както предложиха от столична община.

Да се каже нещо наистина сериозно против тези ученици, които искат за изклинчат някой друг час, е трудно. Това са детски шмекерии, в стил ала "Карлсон от покрива", и тийнейджърски постъпки, които до голяма степен може и да се оправдаят, да се намери разбиране за тях и да бъдат порицани с едва сдържана усмивка.

Не е толкова трудно да се поставим на мястото на един шестокласник или деветокласник, на който по никакъв начин не му се влиза в час по химия. Особено когато му предстои ваканция.

Вчера обаче гръмна и една пиратка. Не, по-точно – димка.

Зам.-министър Милена Дамянова обяви, че учебната програма по български език и литература ще бъде опростена, тъй като е много сложна в момента. Замисълът е изучаването на сложно изречение да премине изцяло в прогимназиалните класове, за да не се затормозяват учениците в началния курс /до 4-ти клас/*.

Идеята да се опростява учебната програма по такъв точно начин подбуди у мен един въпрос – как точно тогава учители/родители/полицаи ще обясняват на децата защо не трябва да се подават фалшиви сигнали за бомби.

С прости изречения? - Не звъни! Ще ходиш на училище! и т.н.

Всеки един опит да се направи това би изискал сложни изречения: например - "Когато подаваш такъв фалшив сигнал, ангажираш да го проверяват хора, които може да се нужни на някой друг наистина." или "По този начин се притесняват хора, които носят реална отговорност за вас, докато сте на училище." или "Ти знаеш ли, че в България имаше и една истинска бомба, може и да не я помниш, но това лято в Бургас заложиха бомба и загинаха хора."

Всички тези изречения са сложни. Както е сложна и действителността, в която живеем – и родители, и деца. И правилният подход не е да се опростяват учебните програми, а те да се направят ефективни. За да може горните изречения да бъдат разбрани. Те не са толкова чак толкова сложни. Далеч по-сложна е реалността, за която децата трябва да бъдат подготвени. В нея има истинските бомби.

Но и...

Бомби обаче се търсеха не само по училищата, а и по магазини и МОЛ-ове. Търговците също не бяха подминати и по всяка вероятност тези сигнали не са замисляни и подавани от тийнейджъри, които не искат да влизат в час по химия. Тези фалшиви сигнали са част от една война за клиенти, пазаруване, репутация. И най-вече всъщност за пари.

Хората от бизнес кръговете, които се съревновават и си подават сигнали, са учили сложно изречение в клас. Явно без резултат.

* Заявеното от министър Дамянова определям като "димка", тъй като на първо място показва непознаване на сега действащите програми, при които сложно изречение почти не се изучава до 5-ти. В четвърти клас само се определят /броят/ сказуемите и се обяснява принципната разлика между просто и сложно изречение.