БХК критикува кабинета - лъжат за броя на бежанците от Сирия 04.10 | 18:20

Занижаването на реалния брой на хората, които са избягали от гражданската война в Сирия и са потърсили убежище у нас, е опит за отклоняване на вниманието от липсата на готовност на правителството за прием на по-голям брой бежанци, каквато възможност е напълно реална с оглед ескалацията на въоръжения конфликт в Сирия. Това коментират в съобщение до медиите от Българския хелзинкски комитет (БХК).

По повод на зачестилите изявления на представители на различни държавни органи във връзка с очакваната "вълна от сирийски бежанци" и особено изразената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция, че бежанците представляват "потенциална и сериозна опасност" за страната ни, БХК изразява своето несъгласие с така представените позиции. Според БХК изнесените цифри били занижени и неточни.

Броят на сирийските бежанци, потърсили закрила в страната ни, се увеличавал пропорционално на нарастващото насилие в Сирия. Само през месец септември 2012 г. в граничния район с Турция и Гърция закрила са потърсили 53 сирийски бежанци - мъже, жени и деца.

Много от хората обаче подават молбите си за закрила едва пред органите на Дирекция "Миграция" към Министерството на вътрешните работи, след превеждането си в центровете за задържане на нелегални мигранти (СДВНЧ), доколкото Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) не разполага с щатни преводачи, с помощта на които бежанците да комуникират към тях своето искане за закрила и поради това регистрацията на бежански молби от ГДГП се извършва с помощта на неправителствените организации.

От организацията напомнят, че българската държава не следва да счита за бежанци единствено хората, които вече са настанени в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците. Като бежанци трябва да се считат всички, които са заявили, че търсят закрила, независимо пред кой държавен орган е било направено заявлението.

БХК също така счита, че изразената готовност на българската държава да приеме вълна от сирийски бежанци е преувеличена. Преди всичко, решението бежанците да се прехвърлят от границата в административните центрове за задържане на нелегални мигранти (СДВНЧ) в Бусманци и Любимец, не е и не може да представлява изпълнение на задължението на държавата ни за достъп до територия, процедура и прием на търсещи закрила, нито според националното и европейско законодателство, нито съгласно поетите от България международни задължения за предоставяне на убежище и закрила на лицата, нуждаещи се от нея.

СДВНЧ са структури на МВР за изпълнение на мерки по депортиране на нелегални мигранти и бежанците нямат място в тях, особено като се има предвид, че тези хора бягат от насилие и посегателства върху основните им човешки права и най-вече - техния живот и лична сигурност.  

"Съществуващият капацитет на Държавната агенция за бежанците в териториалните й поделения в София, с. Баня (община Нова Загора) и с. Пъстрогор (община Свиленград) е крайно недостатъчен и правозащитните и социални организации, работещи с бежанци, от много години алармират правителството за възстановяване на съществуващата преди 2007 г. система за настаняване на хората, търсещи закрила на т.нар. външни адреси, за да се избегне тяхното задържане и затваряне в полицейски структури, предвидени за изпълнението на процедури по депортиране на нелегални мигранти, отбелязват от комитета.

Становището на Държаваната агенция за бежанците, че имаме готовност да приемем сирийските бежанци като ги настаним в палатков лагер, БХК възприема като недооценено спрямо климатичните условия в България с оглед на настъпващите есен и зима. "Ако това е най-доброто, което нашата държава е в състояние да предостави на оцелелите и спасили се от войната в страната си сирийски бежанци, възниква сериозно съмнение, че тяхното физическо оцеляване в България няма да е напълно гарантирано”, предупреждават от неправителствената организация.

Те припомнят, че в периода 2000 - 2002 г. България приемаше от 2000 до 4000 чужденци, търсещи закрила, годишно, без никакви проблеми, свързани с тяхното настаняване и без нуждата те да бъдат задържани и лишавани от правото им на свобода.