Бездействието ни убива 28.02 | 16:00

Сутрин ставам, буквално падам от леглото на пода в просъница. Нямам време за кафе, а като лично мое постижение отбелязвам факта, че успявам да се облека и не тръгвам с две различни обувки. На магия стигам до спирката на автобуса и се моля да не го изпусна, защото минава веднъж на високосна. А в автобуса ме чакат заспали и кисели хора, които също като мен не са се докоснали до сутрешното си кафе. Спя с отворени очи, а в ума ми изготвям план – to do list за днес, а почти винаги и за седмица напред.

Всичко е по разписание, животът ми е по разписание. Просто така се случва, както се пее в една песен, която напоследък ми е на repeat в главата. Жонглирам със задачите във своя собствен цирк, или доколкото се познавам – нека да е в лудница. Искам съвсем прости неща като свободно време, представям си го като едно огромно празно пространство, в което се случва НИЩО.

Мисля си, че имам нужда от почивка, че би ми било добре просто да си стоя и да се излежавам с опаковка силно шоколадов сладолед за диабетици (ставаш диабетик, след като го изядеш). Но не! Лъжа се! Истината, е че не мога да правя НИЩО, това би ме убило. Пробвах – издържах два дни. Не е работа да стоиш без работа, в един момент сивотата те притиска и задушава, при това физически.

Замислих се за следния психологически експеримент:

"Представете си, че имате достатъчно пари, за да живеете спокойно, без да работите до края на живота си. Имате толкова много пари, че и поколенията след вас биха живели спокойно, без да им се налага да се трудят. Въпреки това бихте ли работили?".

Оставям ви време за вътрешен диалог и да отговорите... сами пред себе си.

Оказва се, че съвсем малък процент от хората не биха работили. И аз се учудих, първоначално. Първата мисъл при едно такова предложение е импулсивна, емоционална. При втори прочит обаче... какъв е смисълът от купища пари, когато не осмисляш по никакъв начин ежедневието си? В този ред на мисли, съжалявам, че ще се върна към темата, тъй като самата аз се обривам от огромния информационен поток покрай новото кралско семейство, но тежка е короната на Катрин Мидълтън – няма право да работи НИКОГА. Всичко омръзва... дори бездействието.