Габриел: Цифровизирането на библиотеките ще даде по-широк и бърз достъп до културното ни наследство 09.11 | 14:57

Съвременните библиотеки като субект и обект на цифровата трансформация бяха във фокуса на третото издание на Националния форум "Библиотеките днес" 2018, организиран от Фондация "Глобални библиотеки – България" под патронажа на комисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел. Конференцията събра лектори и участници от България, Европа и САЩ за дебат относно предизвикателствата пред обществените библиотеки, опазването и достъпа до културното наследство в XXI век, новите технологии и програми в библиотеките, медийната грамотност и цифровите умения.

"Неотменна е ролята на библиотеките за съхраняване на нашето културно-историческо богатство и предаването му на поколенията. Твърдя го не само като комисар по цифровата икономика и общество, но и като привърженик на историята и културното наследство, познанието, автентичното съдържание. И истински вярвам в силата на цифровизацията да съхрани всичко това. Съществува огромна възможност цифровизираното познание да достигне чрез един клик до нашите граждани, така че те да се ползват от по-голям достъп до културно съдържание, без значение от времето, пространството или физическите ограничения", заяви комисар Мария Габриел, която обобщи дискусиите в двудневния форум. Тя отбеляза също, че възможностите не са само за гражданите, но също така и за библиотеките - истински да изпълнят мисията си да осигуряват качествени ресурси, за да стимулират креативността, интелектуалното любопитство и да улесняват обучението през целия живот и изследванията във всички общности. 

Комисарят отбеляза и трудностите, пред които библиотеките са изправени, що се отнася до цифровизирането на библиотечните ресурси. То може да бъде скъпо и изискващо голям човешки ресурс, особено за по-малките и регионалните библиотеки. Не винаги те имат достатъчни бюджет и персонал, за да могат да се справят с тези предизвикателства. Мария Габриел представи редица действия на Европейската комисия, които могат да дадат решения на библиотеките. Така например по Програмата за изследвания и иновации са подкрепени 50 изследователски проекта с общ бюджет от 195 милиона евро за културно наследство, цифрови библиотеки, включително изследвания, свързани с триизмерните технологии, виртуалната и добавена реалност. И в момента текат няколко проекта, които използват тези технологии, като Pluggable social platform for heritage awareness and participation и NewsEye. Тези проекти свързват в партньорство библиотеки, музеи и университети с предприятия за информационни и комуникационни технологии от девет различни държави членки.

"Говорейки за цифровизацията и библиотеките обаче трябва да обърнем поглед към темата за цифровите умения. Каквито и стратегии да изработваме, каквито и мерки да предлагаме, ако хората не разполагат с нужните умения да търсят и работят с библиотечните ресурси онлайн, то цифровизирането на тези ресурси няма да постигне търсените резултати. Горда съм, че българските библиотеки оценяват в пълна степен важността на цифровите умения и организират дейности, с които да помогнат на хората от своите общности за придобиването на такива. В тазгодишното издание на Европейската седмица на програмирането например библиотеките проведоха десетки инициативи за първи стъпки в програмирането. Библиотеките са обществени пространства, в които хората имат доверие. Цифровите услуги на библиотеките са от съществена важност за онлайн аудиторията. Ние също така се нуждаем от библиотеките като надеждни посредници в нашите общности, за да имаме информирани граждани с критично мислене, които знаят да боравят с информация и в същото време са способни да различават дезинформацията", заключи комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел.