До 4-5 години туристи ще разглеждат Западната римска порта в София 06.10 | 19:51

Разкопките на Западната порта на Сердика започнаха преди три дни и за краткото време са направени много открития за древния римски град под София.

Разкрити са монументални останки от Западната крепостна порта със северната кула на Сердика, разкрити са антични улици с посока изток-запад, които ще бъдат свързани с участъка на Метростанция 8, намираща се под паркинга на ЦУМ.

Това разказа гл. ас. д-р Илияна Борисова, специалист по ранна история в СУ "Климент Охридски". По думите ѝ разкрит e още надписът, който съобщава за построяването на крепостната стена от императорите Марк Аврелий и Комод.

Разкрити са и две жилища от Ранното Средновековие, а тяхната датировка е потвърдена от намерената керамика в тях и от печките, които са ги отоплявали, съобщи Борисова. Тези структури изследователите свързват с известния от писмените извори поход на хан Крум, когато Сердика влиза в границите на Първата българска държава.

С археологическите проучвания при Западната порта ще може да се довърши цялата експозиция и да се види, как точно е изглеждал преди хиляди години римският град под София, коментира продуцентът на филми Степан Поляков. Според него подобно нещо не може да бъде открито на други места по света.

В непосредствена близост до Западната порта е бил кварталът на император Константин. Там е бил центърът на властта по онова време. Степан Поляков направи аналогия, че властта и в днешна София е съсредоточена на същото място - административните сгради от Средновековието и Античността са били на почти същите места, където сега се издигат Министерският съвет и Президентството.

По най-оптимистични прогнози проектът ще може да бъде посещаван от туристи след 4-5 години, смята Борис Чилов, директор на общинското предприятие "Стара София". По думите му преди да се реализира такъв проект трябва окончателно да завърши археологическото проучване, а все още не е проучена Южната кула на Западната стена, която е останала под трасето на бул."Тодор Александров". След това трябва да се направи разчистване след проучването.

Друг проблем, който стои пред проекта е, че има малка част от терена, която попада в частни имоти, обясни Илияна Борисова. Около 1/6 от терена, който е почти 4 дка, е със статут на частен имот и археолозите не предвиждат работа по него, докато собствениците не бъдат обезщетени от държавата.

Цялата земя от терена е отредена за експониране на културното наследство на археологическия паметник и собствениците на участъците не могат да изграждат инвестиционни проекти, обясни Борис Чилов. Той поясни, че Министерството на културата е запознато с този проблем и се надява скоро да се намери решение, а след това ще може да се търси и финансиране за реализацията на проекта.

Археологическите проучвания се финансират от дирекция "Култура" към Столичната община и са на стойност 38 хиляди лева. Те трябва да приключат до края на тази година.

В същото време две продуцентски компании - българска и американска, ще заснемат документален филм за разкопките и това, което се открие от тях, съобщи Степан Поляков, продуцент на лентата. Филмът ще се казва "Западната порта на Източната римска империя".