Законът за детето – финансово неприложим и опасен за етническия мир 26.03 | 12:26

Граждански организации, родители и родителски комитети поискаха Министерството на труда и социалната политика (МТСП) не само да промени проектозакона за детето, но кардинално – направо да го изтегли. На пресконференция в БТА в продължение на два часа представители на обединили се предимно в социалните мрежи организации изложиха разнообразни аргументи против предложения от министерството проект за нов Закон за детето.

Според мнението на Мирослав Паскалев, който представлява групата на родителите, които се организират във Facebook, авторите на законопроекта или съзнателно лъжат, или са некомпетентни да видят несъответствията с Конвенцията за правата на детето на ООН, по която България е страна от 1991 година.

Освен законодателните абсурди обаче, Паскалев открои една друга гледна точка към проектозакона, която е чисто финансова.

"Този закон може да бъде прилаган единствено избирателно. Държавата не може да финансира този разход, който предвижда закона", заяви Паскалев и се аргументира с данни от статистиката.

Според данни на UNICEF 44,6% от децата в България са в риск от бедност и неравностойно положение. Това е статистиката още преди началото на кризата и преди спадането на доходите и увеличаването на безработицата.

Според данни на НСИ 1 300 000 са децата в страната ни, което означава, че 570 000 са в риск. Тези деца автоматично трябва да бъдат изведени от семействата им след влизането на Закона за детето в сила. И съответно да бъдат настанени в социални институции или в приемни семейства.

До този момент Министерство на труда и социалната политика не е дало никакъв разчет как ще бъде финансиран този закон, посочи Мирослав Паскалев. Според неговите изчисления само за обезпечаване на приемни семейства ще са необходими 7044 лв. годишно за дете, което прави над 3.7 милиарда годишно за всички деца в риск. В тази сума не са включени административните разходи по обучение и обслужване на социалните служби, които да извършат този процес на извеждане и настанявана.

"Разходът е много по-голям от бюджета на МТСП, а това означава, че законът ще се прилага избирателно, което е в разрез с принципите на демокрацията и правовата държава", категорично заяви Паскалев.

Според мнението му, ако законът започне да бъде прилаган, ще настане сериозно етническо напрежение в страната, тъй като това означава и 85% от ромските деца да бъдат изведени от семействата им. Самата ромска общност ще се разбунтува, а от друга страна и българската общност няма да бъде съгласна да финансира целия този процес.

Според Паскалев обаче този закон отворя и широко вратата за корупция и трафик на деца, тъй като дава възможност за лесно извеждане на деца от семействата. "При 350 000 семейства с репродуктивни проблеми и огромни опашки на чакащи за осиновяване, убеден съм, че ще има и ценоразпис – русичко, със сини очи, с кафяви очи, черничко... И каква корупция ще настане", коментира Паскалев, като посочи и че никъде в закона няма и разписан контрол върху процеса на осиновяване на деца.

Стилиян Иванов, председател на фондацията за подпомагане на жертвите на престъпления и корупция, подкрепи опасения на Паскалев, като допълни, че законопроектът предвижда създаване на Национална карта на социалните услуги.

"Това е огромно харчене на средства за създаване на нов гигантски апарат от чиновници, които могат да действат напълно като репресивен апарат”, посочи Стилиян Иванов и допълни: "Разходите по външния дълг няма да стигнат само за да се покрият разходите за чиновниците." Той зададе и въпрос откъде са парите за огромните PR кампании по законопроекта за детето и кампаниите за приемното родителство.

Този закон сам по себе си се превръща в стимулиращ доносниците, тъй като може да се използва за личностна саморазправа.

И Стилиян Иванов, и Паскалев, както и присъстващите представители на родителски организации, председателят на женското ВМРО Султана Петрова поискаха държавата да предприеме сериозни мерки за подпомагане на семействата с деца, включително и финансови. Тяхната теза е, че за да се защити детето на първо място трябва да се подобри стандартът на живот в България.