Неофициално: 200 хиляди алкохолица има в България 13.01 | 13:30

В психиатриите у нас се лекуват и хората, които се борят с алкохолизъм – хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване. Световната здравна организация (СЗО) го определя за по-тежко от шизофренията. Според неофициални данни у нас живеят над 200 хил. алкохолици, разказва репортаж на бТВ.

В България също има групи за взаимопомощ "Анонимни алкохолици”. В тях членуват хора на различна възраст, с различен социален статус и образование. Всички те са обединени от обща цел – да останат трезви и да помогнат на други да победят алкохола.

Анонимни алкохолици” не е религиозна структура, но се уповава на вярата. Началото поставят борсов посредник и хирург през 1935 г. в САЩ – тогава безнадеждни алкохолици. Сега мрежата съществува в 150 държави и се посещава от над 2 млн. души.  СЗО определя като злоупотреба всяко количество алкохол над една малка ракия, една чаша вино или една малка бира на денонощие.

Но не всеки, който пие, става алкохолик. Алкохолиците са генетично предразположени. Това е болест на мозъка, която засяга психичното и телесното състояние, социалното функциониране и ценностната система.

"Това, което отключва целия този механизъм, е употребата на алкохола с биологичното предразположение. Тогава вече алкохолът се включва в самия обмен на клетката и когато вие спрете алкохола, клетката започва да страда”, коментира д-р Владимир Николов, директор на Държавна психиатрична болница за лечение на алкохолизъм и зависимости.

Настъпилите биологични промени на клетъчно ниво карат човек да продължава да пие.

Когато човек системно губи представа за количеството изпит алкохол и губи контрол над ситуацията, е време да потърси помощ.   Между 5% и 8% от пиещите в световен мащаб развиват алкохолизъм. Много знаменитости по света признаха, че имат проблем с алкохола – като звездата от сагата "Междузвездни войни” Кари Фишър, любимецът от сериала "Приятели” Матю Пери и манекенката Наоми Кембъл. У нас рядко се говори открито за болестта заради общественото заклеймяване.

Опитът на психиатрите показва, че повечето, които тръгват по пътя на възстановяването, успяват. Условията са 3: човек да признае, че има зависимост, че не може да се справи сам и да потърси помощ.

Възстановяването не приключва със спирането на алкохола – то е само първата стъпка. Нужна е рехабилитация и ресоциализация. Борбата продължава до края на живота.