Самозапалилият се ковач: Чувствам се щастлив 09.04 | 08:28

"Много пъти съм се парил. По време на работа. Може би това съм заслужил. Може би запалването е символ."

Това каза самозапалилият се 52-годишен ковач Димитър Димитров, който разказа за решението си да се подпали от болницата по bTV.

Според мен е най-жестокият начин за умиране, смята ковачът, който показа завидни знания по история. "Пил съм хапчета, нямам причина да се самоубивам, нямам политически идеологии, които да ме накарат да направя това, нямам религиозни", обясни Димитров.

На 13 март 2013 г. ковачът Димитър се подпали пред Президентството и благодарение на бързата реакция на охранителите от НСО, той бе загасен. Решението да се подпали ковачът аргументира с протестите - "те вече бяха свършили, правителството беше подало оставка, президентът връчваше мандата, а никой до този момент не каза нищо за тези хора, които нямат работа, за обикновените хора".

"Много от хората загубиха дом, без вещи, за да имат средства. Исках да обърна внимание към тези хора. Затова нищо не написах, преди да извърша самозапалването. Защо един социално осигурен човек е решил този начин на самоубийство", запита Димитър.

Целта на самозапалването му е било, за да помогне на своите връстници. "Неотдавна мой връстник в квартала се обеси, на много мои връстници има виждат некролозите по стълбите, много смърт виждам около себе си."

Димитър разказа, че след като са забранили дейността му - да работи като ковач, тъй като вдигал много шум, започнал да се занимавам с общо строителство. "Лятото се занимавам с градинарство. Нямам стабилни доходи, но постоянни."

"Не съм нещастен, напротив - много щастлив човек се чувствам. Разбирам, че съм направил грешка", категоричен бе Димитър.

Димитров разказа какво точно е направил минути преди да се самозапали."Помислих си, когато пламнах - не си мислех нищо. Болката от огъня е много силна и човек няма време да мисли. Чух, че някой извика, че съм се запалил. Спомням си, че извиках, че не искам да ме гасят, че искам да изгоря."

Запитан какво ще прави оттук нататък, ковачът разказа своите планове - "Ще отиде на село, на брега на Дунав, ще си посадя градината и ще се подготвя за новия земеделски сезон."

"Разплакаха се, радваха се, че съм жив", през сълзи разказа Димитър за момента, в който жената до него и дъщеря му са го видели да се събужда.

Той апелира към всички никой да не решава да направи подобно нещо като него.