81% от регионалните медии са обект на цензура 09.10 | 20:21

"Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това са резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво.

53.8% от анкетираните признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск. Сред формите на натиск тази година начело излиза нов за наблюденията ни метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40.6% от участниците в допитването.

За изследването

Проучването за свободата на словото на АЕЖ-България се провежда за трети път през 2015 г., предшествано от подобни изследвания през 2011 г. и 2013 г. То е непредставително и беше осъществено онлайн сред 143-ма журналисти през периода 19 юни - 30 юли 2015 г. Онлайн анкетата е анонимна, но при желание журналистите могат да участват с имената си.

Общо 122 от всички отзовали се направиха този избор. Тенденция за излизане от анонимност се наблюдава от 2013 г., когато общо 144 от 169 журналисти избраха да споделят своите имена с екипа на асоциацията.

В допълнение, екипът на АЕЖ разпространи и допитване за състоянието на регионалните медии до 50 журналисти, 31 от които бяха интервюирани онлайн за конкретни проблеми на местно ниво. Проведена бе и неформална среща с регионални журналисти, които коментираха резултатите от допитването и споделиха проблемни казуси от своята практика и работата на свои колеги.

Оценка на медийната среда

Отговорът на традиционния въпрос "Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?", тази година се колебае между оценките "задоволителна” (31,5%) и "лоша” (42%).

В сравнение в проучването от 2013 г., 52% от анкетираните оцениха свободата на словото в страната като "лоша”, а 40% като "задоволителна”. На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

Нарастващ натиск върху журналистите

Отговорите с "да” и "не” за неправомерен натиск върху работата на журналистите се разделят почти по равно, когато става въпрос за личния опит на анкетираните. (Понятието "неправомерен натиск", с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента).

Все пак, надделяват тези, които посочват, че лично са ставали обект на натиск в работата си – 53.8%. Други 46.2% отричат да са имали подобен опит. Наблюдава се близо 8% увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата си работа спрямо 2013 г., когато по-малката част от анкетираните, 46.15%, заявиха, че са се сблъсквали с подобно явление.

Мнозинството (72%) съобщават, че са били свидетели на натиск, който е бил оказван на техни колеги. Данните сочат, че влиянието на външните и вътрешните източниците на натиск спрямо редакционните екипи, е разпределено по равно.

Любопитно е обаче, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии.

Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването. Продължава и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%).

Анкетираните уточняват, че "политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”. Намеса в редакционното съдържание се оказва дори и от "други собственици на медии”, което затвърждава впечатлението за тематично еднообразие и шпалир от медии, удобни на властовото, политическо и икономическо статукво.

Автоцензурата – начин за избягване на натиска

Само 9% от анкетираните обявяват, че редовно сами спират своя публикация/репортаж или отбягват една или друга обществено важна тема. 46% съобщават, че това им се случва, но е рядко явление, а останалите 45% заявяват, че не се самоцензурират.

Сред причините за това явление се посочват фактори като натиск от собствениците, страх от санкции, поведение за запазване на финансови приходи (от реклама), мързел, конформизъм и инертното поведение, близост на журналистите с обектите на тяхната работа.

Основни проблеми на медийната среда

Непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите (62,9%). А всеки втори анкетиран отчита като проблем неефективната саморегулация в сектора.

Възможни решения

Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%); създаване на нови форми на независими медии (60,1%).

Заплахите със съдебно преследване – най-разпространени на регионално ниво

Повече от половината регионални журналисти са ставали обект на заплахи във връзка с работата си. Най-чести са заплахите със съдебно преследване, следвани от заплахите с уволнение, физически заплахи и заплахи към близките на журналистите.

Начело сред източниците на заплахи са политическите лица, посочени от 26% от анкетираните, след които се нареждат местни бизнесмени (23%) и общински власти и криминални организации (съответно с по 17% от отговорите).

Разпространен метод за влияние върху медийното съдържание са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за "опазване на добрия имидж” на административните власти за три ли петгодишен период.

В град Казанлък 7 журналисти свидетелстват, че са били привиквани в полицията, за да подпишат полицейско предупреждение, че няма да отразяват негативно кмета и общинската власт.

Според 81% от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура, като тя обхваща основно материалите с регионален характер, отразяващи бизнес-икономически (50%) и административно-политически теми (40%). Близо една трета от участниците в допитването посочват, че си налагат автоцензура.

Сред препоръките на регионалните журналисти за мерки за подобряване на работата им са осигуряване на съвети и правна помощ, организиране на обучителни семинари и конференции на регионално ниво, подкрепа за разследващата журналистика от национални медии, както и необходимостта от бързи реакции и повече солидарност в гилдията.

Изследването се провежда в рамките на проекта на АЕЖ-България "Медиатор” с подкрепата на фондация "Америка за България”. Статистическите данни бяха обработени от "Алфа рисърч”, а автор на анализа е Илия Вълков, журналист в телевизия BIT и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Св. "Климент Охридски”.