Влизаме в болниците да се лекуваме, но често там "пипваме" някоя нова болест 18.11 | 14:45

Влизаме в болниците да се лекуваме, а вътре лошата хигиена ни разболява допълнително. Това стана ясно на пресконференция в здравното министерство по случай Европейския ден за правилна употреба на антибиотиците.

В 90% от случаите на починали пациенти, чиито роднини подават оплаквания, те са загинали заради вътрешноболнични инфекции. Това каза проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Освен мръсотията в здравните заведения причина да се доразболяваме са и липсата на стерилна вода и въздух в операционните.  

Експертите съобщиха и още една лоша новина. Шансът на българина да се излекува след приемането на антибиотик е значително по-малък в сравнение с другите европейци. Голяма част от пациентите у нас имат резистентност към подобен род медикаменти, каза националният здравен инспектор Ангел Кунчев. 

Балканският полуостров е на едно от челните места по резистентност на бактериите към тези хапчета. Проблемът се усложнява в последните 10 години, тъй като са създадени само една нова група молекули антибиотици, а бактериите се увеличават, добави той. 

Друг проблем е, че въпреки предписаните лекарства в доболничната помощ голяма част от пациентите стигат до болница. Според статистиката 20 на сто от антибиотиците се изписват на хоспитализирани пациенти.  В Европа това се случва едва в 5% от случаите. 

"Това създава допълнителен натиск в болниците и се създават резистентни микроби", уточни доц. Владимир Велинов.

Все пак се наблюдава и положителна тенденция – личните лекари вече избягват да предписват подобно лечение за вирусните инфекции.

"Когато вирусната инфекция премине в бактериална, тогава трябва да се изписват антибиотици, защото иначе възникнат усложнения", обясни проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Прекомерната употреба на такива лекарства често води до това пациентите да не се влияят положително от предписаното им лечение. Годишно в световен мащаб 25 000 умират от бактерии, резистентни именно към антибиотици.

"Ако се ликвидират всички онкологични болести, средната продължителност на живота ще се увеличи с година и половина, но ако се спре употребата на всички антибиотици, тя ще намалее с 10 години", уточни проф. Кантарджиев.

Проблемът с употребата на антибиотици е многостранен, а решението – комплексно. Той се усложнява допълнително и от липсата на достатъчно лекари микробиолози. В страната те са едва 220 души. Също така медиците често пропускали да се консултират със специалисти относно избора на правилни антибиотици.

"Ако лекар или член на семейството му се разболее, тогава се търси консултация. Липсват консултации за пациенти", посочи проф. Кантарджиев.

От Министерството на здравеопазването съветват да не се прибягва към този вид медикаменти за всяка настинка, а само след изследвания. Също така те трябва да се приемат точно както са изписани и да не се прибягва към самолечение.

А тъй като започва грипният сезон, от министерството успокоиха, че са внесени 50 000 ваксини и недостигът е овладян. Те са вече в аптечната мрежа.

Специалистите призоваха още родителите да не избягват задължителните имунизации на децата си, особено срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б и детски паралич.