2/3 от българите трудно разчитат етикетите на храните 08.07 | 13:44

Дребен шрифт и липса на знания за Е-тата тормозят хората у нас

Според 72% от българите хранителните продукти влияят върху здравето ни, само 39% обаче четат редовно информацията на етикетите. Това показва проучване относно потребителското поведение спрямо информацията на етикетите на хранителните продукти, изготвено от "Алфа Рисърч" сред 800 души в периода 24 юни – 4 юли.

Като най-важна информация на опаковката запитаните определят срока на годност (81,5%), цената (71%), фирмата-производител (47%) и грамажа (43%). Тези фактори влияят и най-силно при взимането на решение за покупка.

Потребителите в най-малка степен се интересуват от информацията за енергийната стойност на продукта (4%).

63% от запитаните изпитват затруднения с прочитането на информацията, което се дължи най-вече на бледи букви, малък шрифт, много числа или символи, чието значение не е ясно. Потребителите в голяма степен не са наясно и със значенията на Е-тата в съдържанието на храните.

Тези резултати ясно показват, че има нужда от опростяване на информацията на етикетите. Като предложения как да се осъществи това анкетираните посочват рисковите стойности да се обозначават в друг цвят (например червен), със символ или картинка или пък чрез графика.

Потребителите биха искали да получават повече информация от етикетите за съставки на продукта, които биха могли да крият потенциален риск за здравето (алергени и оцветители например), наличието на ГМО в храните и страната производител.

В тази насока на 6 юли ЕС прие ново законодателство относно етикетите на хранителните продукти. То предвижда енергийното съдържание, количествата на съдържащите се мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол да бъдат ясно обозначени на опаковките на хранителните стоки.

Етикетите трябва да са четливи и да съдържат информация за енергийните стойности на 100 гр от продукта, както и препоръчителни дневни дози. Ще бъде обозначавана и страната-производител при рибата и прясното месо.

Заради лобиране от закона са изключени алкохолните напитки и е отпаднало задължителното отпечатване на информацията за хранителните стойности на лицевата част на продукта, каза Антония Първанова, която е член на Комисията по безопасност на храните в ЕП.

Хранителната промишленоств ЕС ще разполага с три години, за да се приспособи към новите правила.