Да поиграем на „намали и раздели боклука“ 28.07 | 12:28

Изхвърляте си дъвката на улицата (добре, не точно на улицата, а в зелените площи покрай тротоара). Колко години ще са й необходими, за да се разгради, знаете ли – 5. Цели пет години. Това е дори повече, отколкото за една угарка от цигара, фас. На него му трябват 2 години. А на една запалка – 100 години. Последният период е само предполагаем, научна преценка, тъй като няма все още събрани емпирични данни. Все още никой не е успял да наблюдава разлагането на една полиетиленова торбичка или на едно пластмасово шише от боза. За тях предполагаемите периоди са от 450 до 1000 години. И ако средната продължителност на човешкия живот е 65 години, то творения на човека далеч го надживяват. Но дори и едно произведение на изкуството ще се окаже с по-кратък живот от един боклук. Освен ако не е направено от отпадъци.

Именно този интересен подход са избрали ученици от клуба "Екология и опазване на околната среда" с ръководител Румяна Цветева в град Лом. Те всяка година почистват бреговете на реката в града. И след като няколко поредни години заварват отново същата мръсотия както миналата, решават да предизвикат своите съграждани – изработват от събраните бутилки и найлонови пликчета фигура на риба, с която минават по улиците на града. Колко е страшна тази риба – можете да видите в галерията.

Провокативната акция на учениците от Лом допадна на френските експерти по управление на природните ресурси, водите и отпадъците Амандин Букар и Уилям Бербон, които проведоха четири обучения в България. У нас те пристигат след дълга обиколка в Азия и Източна Европа, като във всяка една страна са се опитали да предадат своя опит при управлението на отпадъци. Обучението е насочено предимно към учители, които да продължат веригата на предаване на опита и информация – чрез организиране на интересни часове в учебната програма, допълнителни занимания, клубове, както и акции на практика.

Като важно за тяхното пътуване Уилям Бербон определя и събирането на идеи от самите хора по места, тъй като всяка една страна има и специфични проблеми заедно с общите – намаляването на количеството отпадъци след всеки един човек, разделното им събиране и рециклирането. Една от българските идеи, които Букар и Бербон ще пренесат към другите страни от Източна Европа и Франция ще бъде със сигурност странната полиетиленова риба, която плува край Лом.

Общо четири обучения са проведени в България – две в София и по едно в Свищов и Горна Оряховица. Във всяко едно от обученията са се включили между 15 и 18 души, предимно учители от съответните градове, обясни Евгения Ташева, координатор "Нулеви отпадъци" от "За земята". В последното обучение в София се включиха и студенти, които учат екология или смятат да продължат образованието си в тази посока.

Основен принцип, на който залага Уилям Бербон, е атрактивността, с която се поднася информацията на децата. Ако урокът или заниманията в екоклуба са разнообразни, свързани с нагледни материали и най-вече с игри, то малчуганите и младежите много по-добре ще запомнят какво и къде кое да изхвърлят, как да организират разделното събиране на отпадъците и кое в никакъв случай не трябва да изхвърлят в общия боклук – като батериите например. Затова и заниманията, които Бербон и Букар предложиха на българските педагози и студенти, не бяха обвързани с интернет или с някакъв учебник, а с практически занимания, в които най-активния участник се явява самото дете.

Обучителите предоставиха на участниците и основното в стратегията "Нулеви отпадъци", която комбинира общностни практики като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране с индустриални практики и елиминиране на токсините. Амандин Букар обясни фундамента на стратегията или т.нар. RRR (от английски) – намаляване, повторна употреба и рециклиране.

При опазването на околната среда изключително важно е личното поведение и отговорност, подчерта Амандин Букар пред педагозите, затова и бяха изброени основните начини за намаляване на самите отпадъци – от това да не се използват найлонови торбички за всяка една покупка до това да се пазаруват неща съзнателно в по-големи разфасовки. Така и за много вещи, които изхвърляме в кофата за боклук, може да се намери второ приложение, но като цяло много е важно просто да не купуваме излишни неща, със закачлива усмивка каза французойката.

По думите й именно разделянето на отпадъците е важното кръстовище, на което стои съвременното общество, защото при едно правилно разделяне и рециклиране след това огромно количество от отпадъците могат да бъдат оползотворени отново, а така общото количество на отпадъка да се намали с до 60-70%.

Всички трябва да се замислим за това какво се случва, казва Амандин и посочва, че годишно в света се произвеждат над 1 трилион полиетиленови торбички. От тях 97% отиват в боклука – реално до този момент имаме един цял нов континент от торбички, които ще са тук, на нашата земя, много-много столетия за нашите пра-пра-пра-пра внуци.

Освен това, посочва още Амандин Букар, можем да помислим и върху следния факт: за изработката на 8 торбички (от тези, които ще ви дадат в магазина заедно с храната и бирата) се използва толкова петрол, колкото ще ви е нужен, за да изминете с колата си 1 км.