Замърсяването и разхищението на водата у нас продължават 22.03 | 12:35

Климатичните промени са сред темите, за които се сещаме обикновено след необичайни явления – температурни аномалии или сняг по никое време. Те обаче оказват силно влияние върху водите и селското стопанство.

Това коментираха по време на форума "Климатичните предизвикателства пред управлението на водите и земеделието в България". Поводът е 22 март – Световният ден на водата и 23 март – Световният ден на метеорологията. Организатори са Представителството на ЕК у нас, както и министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

По време на събитието министърът на околната среда и водите Нона Караджова разказа за държавната политика по отношение на опазването на водите.

Тя коментира, че е световна тенденция населението в градовете да расте по-бързо от инфраструктурата. И по тази причина една от посоките на държавната политика е за изграждането на пречиствателни станции и друга съпътстваща инфраструктура за очистване на водите.

"Приоритет са градовете с над 10 хил. жители, но скоро ще обърнем поглед и към по-малките градове", обеща Караджова.

Оказва се обаче, че не индустриалните замърсители са проблем за нашата природа. "Изтичането на отпадни води от ферми или предприятия в реките е по-скоро инцидент", коментира Караджова. Проблемът са битовите отпадни води, които често се изливат в реките или морето.

Тя обясни още, че до края на годината ще трябва да бъдат построени 8 нови пречиствателни станции. Общините пък ще трябва да реализират проекти за над 1 млрд. лева за дейности по опазване на водите.

На въпрос на iNews.bg свързан с друг основен проблем – разхищението на водите, министър Караджова коментира, че въпросът има два аспекта. От една страна загубите по водопреносната мрежа са големи, но намаляването е свързано с мащабни инвестиции. Експертите в министерството разработват документ свързан с разхищението на води и вероятно до края на април той ще бъде представен публично.

В същото време българите също потребяват водните ресурси без ограничения. "Ако спираме водата докато си мием зъбите, пестим до 7 литра вода. Можете да си представите за какво количество вода става въпрос годишно".

Рационалното използване на минералните води също е  акцент от политиката на МОСВ в областта. Доскоро под 20% от минералните водите на територията на България са се използвали.

След законодателни промени 58 от общините вече могат сами да управляват изворите, които са били изключителна държавна собственост. "Надявам се, че общините ще бъдат по-добри стопани и ще използват минералните води за различни проекти, свързани с отопление или строеж на минерални басейни, например".

Друг от приоритетите на МОСВ е свързан с защита на населението от наводнения. България вече е внедрила европейските директиви в областта, а до 2013 година ще имаме карта с регионите, заплашени от наводнения обеща министърът.

Горите ни пазят от наводненията

Правилното използване на водите от валежи пък е акцент, който постави зам.-министърът на земеделието Георги Костов, който участваше в дискусията. Той коментира, че трябва да бъде ограничена горската сеч. На територията на България има 3.6 млн. хектара горски площи. Те обаче събират 85% от чистите, питейни води у нас.

Относно качеството и опазването на водите Костов отчете, че много от фермите в България не отговарят на европейските изисквания главно в посока на замърсяване на водите.

"Обърнали сме се към финансови институции, включително и Световната банка, които да ни помогнат за внедряването на модерни методи за земеделие", допълни още Костов.

Залесяване, но не безразборно

Залесяването може да помогне много по отношение на опазването на водите и преодоляване на негативните ефекти от климатичните промени, обясни акад. Никола Съботинов, председател на БАН.

Той припомни, че преди години е имало проект за залесяване на Странджа, но използваните растителни видове са били иглолистни. "Боровете потребяват 200 литра вода на денонощие и вместо да решат проблема със засушаването, те само го утежняват". За Странджа са подходящи широколистни дървета, които потребяват до 60 литра вода на ден.

За избягване в бъдеще на подобни проблеми е необходим научен подход, обясни още академикът.