По следите на внос на ГМ-фуражи вървят от сдружение "За Земята" 08.12 | 08:00

Проверка как стои въпросът с генномодифицираните фуражи, които се внасят и използват в България, е започнало екологичното сдружение "За Земята". Това е един от проблемите у нас, които могат да бъдат откроени при наличното законодателство. Самите закони са относително добри, въпросът е доколко те се спазват, обясни Ивайло Попов в дискусията, посветена на глобализацията на търговията с храни и генно модифицирани организми (ГМО).

В рамките на проучването си еколози са посетили и редица търговски складове в страната, където са се натъкнали и на ГМ-фуражи, като някои са се продавали с етикет за това, а други са били без никакво означение.

"Действително етикетът не беше много лесно разпознаваем, но законодателството в случая го разрешава", посочи Попов. Използването на такива продукти е вече въпрос на избор от страна на производители и фермери, според еколозите.

Какво се случва обаче при крайния потребител – този въпрос се задава именно във връзка с възможностите за внос на генномодифицирани продукти, които да се влагат в производството и при изхранването на животни.

В рамките на проучването си в сдружението "За Земята" са получили до този момент отговор от Министерството на земеделието и храните, в който се потвърждава, че има регистриран внос на генномодифицирана соя в България, както е разрешено и в целия Европейски съюз. В министерството обаче не разполагат с конкретна информация за количеството на вноса на тази соя, както и за периодичността на доставките. От сдружението при разследването си са стигнали до входа на соята в страната ни - на Костанца в Румъния.

Също така по никакъв начин не може да се проследи и какво става с тази соя на територията на България.

В рамките на семинара бяха представени официални данни за вноса в Европейския съюз за периода 2008 – 2010 година, откъдето се вижда, че соевите остатъци и соята на семена (заедно с кафето) са най-внасяните продукти на Стария континент от трети страни. Именно соята е сред генно модифицираните видове, които са с най-масово производство, и то в Южна Америка. Така реално Европа, въпреки че забранява като цяло отглеждането на ГМ растения с изключение на определени сортове, използва такива, произведени обаче на други континенти.

Към настоящия момент в България, по силата на европейското законодателство, са разрешени 2 вида ГМ-култури за отглеждане - царевицата MON810 на Monsanto и картофите "Амфлора" на BASF. Няма официални данни за засети площи, но съществуват съмнения за заразени площи и за нелегално отглеждане.

Ако има такова обаче, то би подлежало на санкции. Именно този въпрос засегна сериозно Ивайло Попов, като подчерта, че от сдружението започват натиск за по-голяма ефективност на контролните органи. "България разполага със законовата база, тя е относително добра, въпросът е в последстващия контрол", подчерта Попов.

Затова и се настоява за промяна в нормативните уредби, така че наказанията и глобите, предвидени при нарушения на производители, да са обвързани процентно с оборота на нарушителя от предходните години, а сумата от събрани глоби и наказания да формира бюджета за контрол и целево да отива в самите контролни органи. Така би могло да се намери финансиране, включително и за експертите от Българската агенция по безопасност на храните и те да си вършат работата пълноценно, коментира Ивайло Попов.

Освен това от сдружение "За Земята" настояват Българският държавен стандарт за отделните продукти да бъде обвързан с изискване животните да не са хранени с модифицирани фуражи. Това се отнася и със задна дата за продукти като мляко, сирене, месо, за които вече има издаден стандарт. Допълнително от сдружението настояват затова да се въведе изискване при етикетирането на продуктите.

Националната лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) в София е провеждала изследвания от 2004 г. на процентното съдържание на ГМО в различни продукти, предлагани в търговската мрежа, съдържащи соя, царевица или ориз. Въпреки че някои от пробите са показали, че надвишават допустимата от закона граница на 0,9% съдържание на ГМО, това не е било отбелязано на етикетите.

През периода 2004-2009 година са изследвани общо 1304 проби от хранителни продукти и в 448 (34,35%) е установено наличието на ГМО, като в 94 (7,2%) то е било два пъти над пределно допустимото. От анализираните 1 304 проби само 2 са етикетирани, че съдържат ГМО.

През 2009 г. процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64%, докато през 2005-2008 година е бил 30%.

"Потребителят има право да знае какво купува и какво яде", настоя Ивайло Попов, като обясни, че самият процес на етикетиране ще бъде доста сериозен натиск върху производителите, тъй като в цяла Европа отношението към ГМО-продуктите е крайно негативно или най-малкото подозрително.

Според социологически проучвания в продължение на няколко години 70% от европейците са категорично против ГМ-храни, а 85,9% искат да знаят повече, преди да консумират такива храни.

Но и тук проблемът би се разрешил единствено и само при ефективен контрол и ефективна работа на контролните органи, подчертават от сдружението.

Цялостните резултати от разследването им ще бъдат готови до няколко месеца, когато и официално ще бъде обявена кампания срещу ГМ-фуражи.