През 2020 г. над 20% от енергията в България ще бъде от ВЕИ 11.06 | 20:22

През 2020 г. 20,8% от енергията в България ще бъде от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), което ще бъде с 6% повече от настоящия момент.

Данните са от доклада "Финансови решения за чиста енергия, изготвен от Програмата за устойчиво лидерство на Кеймбридж и Регионалния център за изследване на политики към Университета "Корвинус" в Будапеща. Изследването бе представено по време на регионалния форум "Балкански политики за зелен икономически растеж".

Според доклада по-голямата част от енергията от ВЕИ ще бъде произведена от водни и вятърни централи, а останалото количество - от слънчеви инсталации и биомаса.

Докладът сочи, че страната ни разполага с добри ветроенергийни ресурси, като средносрочният потенциал се оценява на 3 гигавата, а правителството се стреми до 2020 г. да постигне 1,4 гигавата. Очаква се повече от половината от планираното нарастване на мощностите за периода 2010-2020 година да дойде от вятърната енергия. Слънчевият потенциал на страната ни също е значителен, става ясно от доклада. За по-голямата част от България слънчевата радиация е с 20% по-висока в сравнение с Германия. Планира се до 2020 г. да бъдат изградени нови 300 мегавата слънчеви мощности – фотоволтаични паркове, покривни и фасадни инсталации.

Експерти смятат, че посочените индикативни цели за производство на електроенергия от ВЕИ у нас могат да бъдат преразгледани с оглед интереса към инвестиране и засилена конкуренция при вятърната енергия. Според тях справедливото разпределение на разходите за развиване на мрежата между инвеститорите и компаниите би могло да ускори модернизацията на мрежата, а по-голямата прозрачност при разпределяне на квотите за свързване на ВЕИ обекти към мрежата би могло да засили доверието на инвеститорите.

Докладът "Финансови решения за чиста енергия" прави анализ на възможностите, които предлагат възобновяемите източници от гледна точка на трансграничното сътрудничество, откриването на работни места и икономически растеж в четири държави – България, Румъния, Чехия и Унгария. Целта на документа е да даде препоръки, как би могъл да се засили диалогът между правителствата и инвестиционната общност, когато се обмисля бъдещия енергиен профил на региона.