Дали новият живот ще бъде толкова извънземен, колкото си мислим? 09.05 | 20:34

Възможността за откриването на нови форми на живот вълнува от десетилетия не само астрономите и астробиолозите, но и най-широката публика. Идеята, че ние сме единственият пример за успешна форма на живот в галактиката, за мнозина звучи като невероятна статистика, след като през последните години откриваме все повече и повече екзопланети, върху които животът на теория може да съществува. Наред с това получаваме все повече доказателства за невероятните способности на живота да оцелява и в най-екстремни условия. Дали не сме на прага на историческо откритие?

Ново есе, публикувано в онлайн списанието PLoS Biology, описва какво наистина представлява животът и какъв е шансът да открием негови нови форми. В текста си проф. Джералд Джойс от Калифорнийския изследователски институт "Скрипс" коментира основните изисквания за съществуването на живот във Вселената, каквато я познаваме.

Според Джойс основни характеристики на живота са, че той "се възпроизвежда, може да пренася наследяема информация към поколението си и преминава през дарвинистка еволюция, базирана на естествения отбор".

В статията си ученият оприличава наследяемата информация в живите организми като "битове" (при живота, който познаваме, битовете включват четирите бази на молекулата ДНК) и обяснява, че въпреки че дарвинистката еволюция води до поява на нови комбинации от тези "битове", това не дефинира нови или извънземни форми на живот. Всъщност до днес не сме открили живот, който в същината да се различава от познатия ни и който съдържа нови "битове".

Как всъщност може да се появи подобна нова форма на живот? Джералд Джойс се опитва да отговори и на този въпрос, като казва, че един изцяло нов организъм може да се появи по два начина – или да се развие директно от неживата природа вследствие на химични реакции, или да се отдели от вече съществуващи биологични форми, като тръгне по изцяло нов път на развитие.

Първият тип развитие според Джойс е довел до появата на живота на Земята. От първичния бульон от химикали, плуващи в първите земни океани, са се появили възпроизвеждащи се молекули, които постепенно са еволюирали до клетките, стоящи в основата на всички днешни видове организми.

Джойс смята, че форма на живот, която се появява директно от свободната от битове химия, може да се смята за напълно нова от самото началото. За разлика от нея тази, която се е развила от вече съществуващи биологични клетки, трябва да измине дълъг път, преди да достигне до границата, зад която да се превърне в нещо качествено ново.

По отношение на вероятността да се натъкнем на нови форми на живот Джойс вярва, че човечеството се намира много далеч от извънземен живот, особено от такъв, който да е развил интелект.

Според учения по-скоро е вероятно човекът първо да се сблъска с нови форми на живот, изобретявайки ги в лабораторни условия, вместо да ги открие по повърхността на далечни планети. Това би означавало, че в този случай новите форми на живот биха били напълно "земни".

В този случай честта на откривател на нов живот ще се падне не на наследника на Колумб, летящ с кораб сред звездите, а на този на Джепето, който вместо с вълшебно дърво, ще работи със сложни съединения в биохимичната си лаборатория.

Цялата статия на Джералд Джойс можете да намерите тук.