Защо сме поумнели? 12.04 | 07:55
Според учени отговорът се крие в екипната работа и социалните връзки
Придобиването на умения за работа в екип може би обяснява, защо хората са успели да развият много по-голям и сложен мозък от повечето други животински видове, твърди ново изследване, публикувано в сряда (11 април).
В сравнение с хоминидните си предшественици съвременният Homo Sapiens е мозъчен гигант. Как обаче се е стигнало до това положение е загадка, която антрополозите от дълги години се опитват да разрешат.
Според ирландски и шотландски изследователи тайната на големия мозък се крие в развиването на социалните взаимодействия. Екипната работа несъмнено помогнала на човека да оцелее през хилядолетията. Същевременно обаче нашите далечни предци е трябвало да развият сложен мозък, който да им позволи да се справят в сложната социална среда на групата, смятат учените.
За да провери теорията си, екипът създал компютърна симулация на човешки мозък, в която невроните се развивали, като отговаряли на социални предизвикателства. В случая били разработени два сценария, при които "мозъкът" трябвало да реши как да действа.
Първият включвал двама партньори в престъпление, които били заловени от полицията. Всеки от тях поотделно трябвало да реши дали да издаде другия. Вторият сценарий отново включвал двама души, които били затрупани в кола в снега и трябвало да решат дали да се опитат да се откопаят със собствени сили или да изчакат помощ отвън.
И двата сценария били режисирани така, че индивидът би спечелил повече, ако се държи егоистично.
В случая обаче учените открили, че с увеличаването на сложността на мозъка, индивидите били все по-склонни да си помагат.
Една от причините била, че индивидите започвали да търсят по-дългосрочни изгоди в добрите отношения с околните. Подобно поведение изисквало сложно мислене и преценки в дългосрочен план. С други думи егоизмът можел да доведе до достъп до блага на момента, но в дългосрочен план често се оказвал неефективен и дори вреден за индивида.
Така през хилядолетията усложняването на социалния живот и на човешкия мозък вървели ръка за ръка в един самоподдържащ се процес – с увеличаването и усложняването на дадено общество се увеличавал и мозъчният капацитет на неговите членове. А повишеният капацитет водел до по-сложни социални връзки.
Робин Дънбар, еволюционен антрополог в Университета в Оксфорд, смята, че съществуват психологически граници на степенна на социално взаимодействие. Дънбар прави шокиращото заключение, че бихме се нуждаели от мозък с размерите на къща, ако например искаме ефективно да си взаимодействаме с всички хора на планетата.
Нашата ефективна "персонална социална мрежа" е ограничена до около 150 души, а увеличаването ѝ до 500 ще изисква удвояване на размерите на мозъците ни. Затова ако искаме да създадем по-висока социална интеграция на индивидите в дадено общество, ще трябва да измислим други начини за постигането ѝ, различни от еволюцията, коментира Дънбар.
Водещи
-
След гонка с полицаи криминоген причини тежка катастрофа
Той е ударил два микробуса в софийското с. Равно поле, леял с ад 200 км/ч
01.02 | 17:20
-
Разследват убийство на две деца във Вакарел, задържаха майката
По непотвърдена информация тя е извършителят
01.02 | 17:00
Най-четени
-
Георги Христов с хакнат профил във Фейсбук
Така големият ни певец обясни пред БГ Радио публикацията си в социалната мрежа
01.02 | 11:40
-
Нинова:Три неща трябва да се решат в страната - икономиката, цените и доходите
На този етап поставям оценка "Слаб" 2 на правителството, заяви тя
01.02 | 10:20
-
Пеевски: Тази игра на богоизбран елит срещу народ е цинична и опасна
Няма да допуснем ПП-ДБ да намалят заплатите на полицаите, се казва в позиция
01.02 | 11:00